Възходът ... надолу
проф. Велко Вълканов
Приключи първият етап от изборите за местни органи на властта. Тези избори съществено се различават от предишните местни избори.
Впечатление преди всичко прави небивалата ожесточеност, с която се води предизборната кампания. Местната власт бе атакувана с истинска стръв. Обяснението се намира на повърхността.
Тези избори се произвеждат, след като страната ни влезе в Европейския съюз. При всичките си негативи участието ни в ЕС предлага и някои изключителни изгоди. Към страната ни ще потекат така наречените еврофондове, с които ще се разпорежда преди всичко местната власт. Очертава се следователно сериозната възможност за значително лично обогатяване. Вдъхновявани от тази възможност, политици и бизнесмени тръгнаха на бой за органите на местната власт. Отворили широко лакома уста за задаващата се печалба, те не подбират своите средства. Плащаха щедро за всеки подаден за тях глас, защото знаеха, че възвращаемостта е огромна. Някога Маркс писа в “Капиталът”, че при печалба от 300 процента няма престъпление, което капиталът да не е готов да извърши. В местната власт се крие печалба далеч над 300 процента, защото, за да бъде тя получена, не са необходими практически никакви инвестиции. Единствените инвестиции са парите, дадени за купуване на гласовете.
Вторият съществен момент в тези избори е постигнатият от ГЕРБ успех. Изборния резултат, обяви лидерът на тази партия Бойко Борисов, надминал дори собствените му очаквания. Вижте само, вдъхновено обяснява той: ГЕРБ получи в цялата страна 591 969 гласа, докато БСП получи едва 512 230 гласа. Успеха на ГЕРБ Б. Борисов разглежда като свой собствен успех. Внушава ни се една стара формула: кажем ли ГЕРБ, разбираме Бойко Борисов, а кажем ли Бойко Борисов разбираме естествено ГЕРБ. Но покритието не е все пак пълно, защото ГЕРБ, както ни уверява самият Бойко Борисов, ще продължи да съществува дори и когато той, Борисов, няма вече да е негов лидер. ГЕРБ, с други думи, е партия за вечни времена.
Не може да се отрече, че ГЕРБ в значителна степен е наистина дело на Бойко Борисов. Той е личността, около която изкристализира новата партия. Но на кого пък е дело самият Бойко Борисов? В отговора на този въпрос се крие и отговорът на въпроса за съдбата на г-н Борисов. Неговата съдба не може да бъде по-различна от съдбата на онзи, който го е създал.
Имах вече случая да пиша, че Бойко Борисов е креация преди всичко на г-н Симеон Сакскобургготски.
Г-н Сакскобургготски има прозрението да назначи своя бодиград Б. Борисов за главен секретар на МВР. Получил високото покровителство, неизвестният довчера полковник от противопожарната служба за нулево време стана генерал-майор, а за отрицателно време стана и генерал-лейтенант. Но не е достатъчно някой да ви подаде, необходимо е по-нататък някой да ви поеме. Подаденият от Кобурга Борисов бе щастливо поет от медиите във всичките им форми – телевизия, радио, вестници. Започна неудържимият възход на г-н Борисов.
Медийната възхвала на Борисов нямаше, разбира се, никакви сериозни основания (освен чувствата на дамския състав на медиите). В продължение на четири години главният секретар на МВР, този, който отговаря за оперативната работа в това министерство, не разкри нито едно поръчково убийство. Но затова пък той с удоволствие заставаше пред угодливо изкочилите пред него телевизионни камери, когато биваше заловен някой дребен джебчия. Следваше обяснението, че под ръководството на генерал Б. Борисов била извършена широкомащабна операция, в резултат на която бил заловен страшният престъпник Х. Спомням си, че когато Борисов си подаде оставката като главен секретар на МВР, един уважаван иначе централен вестник, помести обширен материал за това кризисно за държавата събитие, помествайки на различни страници от броя си четири негови снимки – в профил и в анфас, в цивилно и в генерално облекло. Не ми е известно оставката на друг заместник-министър (какъвто по ранг е гл. секретар на МВР) да е била обект на подобно медийно внимание.
Така в продължение на повече от четири години на обикновените граждани се внушаваше, че именно Б. Борисов е силният човек, който ще реши създадените от различните политически партии проблеми. Мнозина повярваха в този предварително създаван мит. Но в него повярва и самият Борисов, с което той издаде равнището, на което всъщност се намира неговият интелектуален потенциал.
Като креация на Кобурга, Борисов не може да няма съдбата на самия Кобург.
Преди шест години Кобургът, обещавайки всички земни радости само за 800 дни, постигна внушителен изборен успех (далеч по-значителен от изборния успех на Б. Борисов). В произведените през 2001 г. избори за 39-то Народно събрание партията на Кобурга – НДСВ, получи 1952513 гласа (42.74%) и 120 мандата. Но след 4 години НДСВ отбеляза рязък спад: в парламентарните избори през 2005 г. то получи едва 725314 гласа (21.83%) и 52 мандата. Можем да си представим какъв ще бъде успехът на тази партия при следващите парламентарни избори. Тя изобщо няма и да премине четирипроцентовата парламентарна бариера.
Кобургът разбра овреме какво го очаква, поради което и прибягна до втория спасителен за него вариант – създаването на нова партия, която да изглежда като друга спрямо НДСВ, но която все пак да е същата. Така възникна ГЕРБ.
Но както НДСВ си отиде, така ще си отиде и ГЕРБ. Това, което не бе по-силите на Негово царско величество, още по-малко ще е по силите на неговия бодигард. Само една патологична самоувереност може да си въобрази, че партията ГЕРБ ще остане и след като си отиде нейният лидер. ГЕРБ ще си отиде още преди да си отиде Бойко Борисов. Подобно на НДСВ ГЕРБ е само сборище от различни интереси, които в своето развитие ще се окажат и дълбоко противоречиви. Всеки ще иска да се настани в скута на упражняваната от ГЕРБ политическа власт. Но там няма да има място за всички. Ще започне конфликтът на интереси, ще започне и разпадането на ГЕРБ.
За разлика от ГЕРБ левите партии - БСП и комунистическите партии – са обединени от една велика идея. Те могат да претърпят временни смущения, дори и провали, но винаги ще възкръсват от политическата пепел. Вече повече от столетие социалистическите/комунистическите партии имат трайно място в политическия живот на страната ни, докато десните партии – партиите на интересите, както се роят, така и изчезват. Вижте какво стана не само с НДСВ, но и със СДС, ДСБ, ССД и пр.и пр.
Не бих изключил обаче и възможността ГЕРБ да надживее – за известно време – лидера си Бойко Борисов. Няма как привържениците на ГЕРБ да не разберат, че Б. Борисов е само една имитация на силния човек. Силният човек е силен не само със своите мускули, но и – и преди всичко – със своя ум. Казвам това и спирам.
От много време се страхувам за България, но сега вече и се срамувам за нея. Не мога наистина да разбера как е възможно една действително значителна част от нашия народ да се подаде на примитивното внушение, че човек като г-н Борисов би могъл да ни реши проблемите. Строго взето, никоя личност не може да реши проблемите ни, защото те се коренят не в една или друга личност, а в проклетата капиталистическа система, която ни спуснаха “отгоре”.
Статията е публикувана във в-к "Земя" на 06.11.2007 г.