|
НЕПОДРЕДЕНИ МИСЛИ, ПОПЪТНИ БЕЛЕЖКИ, ФРАГМЕНТИ
Страница десета
 Днес в Народното събрание гласувахме проекторешение за приобщаването ни към западноевропейските структури, включително и към НАТО. От 189 народни представители, участвали в гласуването, “против” гласувахме само трима - Ст. Гайтанджиев, Ат. Мерджанов и аз. От нашата парламентарна група в гласуването участваха 40 души (останалите отсъстваха или просто не поискаха да участват в гласуването). Значи за НАТО са гласували останалите 37 души от парламентарната ни група.
Беше ми напрегнато. Винаги е трудно да си сам срещу течението. Но не можех да избера друго освен да гласувам “против”. Чувството за солидарност е велико чувство, но то не бива да ни поставя в конфликт със собствената съвест. Всъщност солидарността има стойност именно когато е продукт на свободно проявена воля. Няма солидарност там, където ме няма самия мен, т.е. там, където аз не съм аз. Това би било не солидарност, а капитулация.
Поисках думата, за да обясня отрицателния си вот. Казах следното (ползвам стенограмата от Народното събрание):
“Уважаеми колеги, искам най-напред да кажа, че говоря единствено от свое име.
Искрено съжалявам, че по обсъждания въпрос се намирам в съществено противоречие не само с мнозинството в парламента, но и със своята парламентарлна група. Но аз държа преди всичко да се намирам в единство със себе си. Поради това именно приемам и всички неудобства, произтичащи от възникналото противоречие между мен и моята парламентарна група.
Аз, подобно на повечето български граждани, съм за интеграцията на България с Европа. Но аз решително не мога да подкрепя приобщаването на България към НАТО. НАТО е за мен рудимент от едно изживяно вече минало. Тя е военна организация, която застрашава световния мир. Войната срещу суверенната държава Югославия доказа това. НАТО разделя и ще разделя Европа. Поради тази причина тя трябва да бъде разпусната.
По така изложените съображени, уважаеми колеги, аз гласувах против проекта за решение и ще продължавам с всички средства и сили да се противопоставям на тази идея - България да влезе в НАТО.
Благодаря Ви.”
Както се казва в такива случаи, “казах и си спасих душата”.
След гласуването имах чувството, че съм се изкъпал. Бях целият изпълнен от чувството за душевна чистота. Красиво чувство. Щастлив съм, че мога да гласувам в съответствие със своята съвест. Това е то да си свободен.
26 май 2000 г.
Въпреки цялата си мощ Щатите изглеждат днес жалко. Не могат да се справят с нарастващата съпротива на иракчаните. Непрекъснато ги избиват. И започват да хленчат пред другите държави: помогнете ни. Така значи: запалиха пожара в Ирак, а сега искат други да го гасят. И ние бяхме привлечени да им гасим пожара.
Жалки хора – и господарите, и слугите.
***
|
|
|
Болезнено понасям високомерната гавра с “комунизма”. Трябва да си съвсем лишен от човечност (да не говорим за величие), за да се отнесеш с филистерско високомерие към тази велика идея.
***
Досоциалистическите революции само са променяли формата на властта на парите. Въпросът се състои обаче в това - да се установи властта на човека.
Никъде човешкият живот не е толкова малко ценен, колкото в САЩ. Че в коя друга страна има толкова много избити от собствените й граждани президенти?!
***
Тероризмът е жестокост, проявена спрямо невинен, за да се накаже виновен. Още: тероризмът е болка (страдание), причинявана от едно лице на друго лице, за да се мотивира към определено поведение трето лице. В него намира израз човешката патология, но патологията и на някои държави. САЩ е държавата, която най-широко прилага тероризма. Тя е патологична държава. Тероризмът е симптом за изключително тежко лично и социално заболяване.
Осъждайки тероризма, САЩ проявяват небивало лицемерие.Те изпитват гняв, на който нямат право. Преди да се изпълнят с гняв към другите, те трябва да се изпълнят с гняв към себе си.
1 октомври 2001 г.
Мразя Бен Ладен, но още повече мразя САЩ - защото те именно го родиха.
***
Въпросът е в това - човеци ли ще бъдем, или американци.
***
Какво удоволствие е да се заровиш в старите книги! Какъв невероятен свят разкриват те понякога! Наистина фантастиката на миналото е не по-малко очарователна от фантастиката на бъдещето.
***
Класовото не може да е цел. То е само средство. Цел е общочовешкото. Но съществуват ситуации, при които именно класовото води към общочовешкото. Да отстояваш интересите на най-потиснатите класи, означава да се бориш именно за общочовешкото.
***
Собствеността е вид продължение на човека. Какъвто е човекът, такава е и собствеността му. Но твърде често не по-малко вярно е и обратното – каквато е собствеността, такъв е и човекът. Човекът твърде често се оказва функция на собствеността си. Той следва не собствената си логика, а логиката на собствеността си. Казвал съм го и по друг начин: човекът е функция на парите си. Той е такъв, каквито са и парите му. Мръсните пари са само другият образ на мръсния човек.
Мисля си и за превръщенията, които хората търпят под действието на обществено-икономическата система.Много хора, които при социалистическата система бяха съвсем прилични хора, днес показват съвършено друго лице. Придобиха всички ония качества, които капиталистическата система изисква, за да се успее при нейното действие. Бяха симпатични, станаха гадни.
***
|
|
Биографични данни
|
