Нещастието ни е в това, че макар всеки човек да е сам по себе си субект, за останалите той е обект. Всеки иска да употреби другия като предмет на своите желания. Това е заложен в човешката природа конфликт, от който не виждам как ще се освободим. Необходимо е особено нравствено усилие, за да не допуснем със своето поведение да отнемем на човека срещу нас възможността да се изживява по същия начин, по който се изживяваме ние, т.е. като субект.

Същинското пречистване започва, изглежда, едва когато се изпълним с отвръщение от себе си.

Не е ли странно, че от нищото се раждат звуци в битието си на музика от Бах и думи в битието си на стих от Вапцаров? Но още по-странно е, че от нищото се раждам аз - единствено сякаш, за да осъзная музиката и думата. Но за какво е всичко това ? Кому е нужно да осъзная това? За какво е това преливане от нищо в нищо. Кой е измислил тази игра? Голямото Нищо, наречено Бог? Винаги ме е занимавал не проблемът за нещото, а проблемът за нищото. Във всички случаи нищото трябва да е съществувало преди нещото. То е, в което нещото се е разположило. Но какъв е произходът на нищото? Какво е то, Нищото?