| НЕПОДРЕДЕНИ МИСЛИ, ПОПЪТНИ БЕЛЕЖКИ, ФРАГМЕНТИ Страница шеста  Току-що гледах интересен филм (всъщност края му), предаван по Холмарк. Проблемът бе за свободата на словото, включително и свободата на словото на нацистите в САЩ. Бяха изказани наистина интересни мисли. Две от тях:
- Еквивалент на нацизма в Америка е расизмът.
- Ако дойде в Америка, фашизмът ще дойде с името американизъм.
А преди десетина дни в “Дързост и красота” един от главните герои, Рич Форестър, изрече следната мисъл:
- Ние живеем в най-жестоката страна на този свят. (Повод бе прострелването на дъщеричката му, когато тя си играла навън на двора.)
7 декември 20 02 Няма по-голяма диктатура от това, което днес наричат демокрация. Ние живеем под диктатурата на държавата, на мафиотските групировки, на престъпниците, на всеки негодник, чиито интереси по някакъв начин сме засегнали. Това е диктатура на безогледния частен - индивидуален и групов - интерес. Въпросът за ролята на държавата в развитието на икономиката придобива нарастващо значение. Ето какво казва по този въпрос бившият министър-председател на Канада Брайан Малруни : “Американците виждат света опростено: свободно предприемачество, капитализъм, американски флаг, “Макдоналдс” - и всичко е наред... За разлика от САЩ държавата в Канада играе достатъчно важна роля. Нашият път е смесената икономика. Този път е подходящ за нас и в икономическо, и в политическо отношение. Канадците не искат радикално да променят системата си. Те се чувстват в безопасност само когато стихията на пазара се ограничава от държава.” (Цитиран по Горбачов. Жизнь и реформы.) Тази система се прилага не само в Канада. Но нашите терминатори не искат и да знаят за нея. Тя не се съгласува с намерението им да ограбят страната ни. | | | Две думи за страха. Казват някои, че преди, по така нареченото тоталитарно време, имало страх. Вярно е. Имаше страх, но това бе точно определен страх – страх от Държавна сигурност. Със своята определеност той ни казваше и от кого точно трябва да се пазим. Вън от този страх, нямаше обаче никакъв или почти никакъв страх. Днес, в така наречената демокрация, страхът е тотален – той е страх от всички и от всичко. Страхуваш се вечер, когато се прибираш, дали няма да те изненада удар в тила, страхуваш се дали утре няма да останеш без работа, страхуваш се да не се разболееш, защото няма да има с какво до платиш лечението си и т.н. Но питам се кой страх е за предпочитане. При това страхът от Държавна сигурност съвсем не бе задължителен, защото не бе задължително самата Държавна сигурност да е това, което беше. Страхът при “демокрацията” е задължителен. Той произтича от самата природа на капиталистическата система Отново за страха. Тези дни получих писмо от Златка Сариева – моя добра позната, която заедно със съпруга си, големия наш скулптор Георги Апостолов, живее на село – за да осигури прехраната на семейството си. Та пише ми Златка за своята съселянка Цанка, възрастна жена, вдовица, която, току-що получила пенсийката си, отишла при нея разтревожена.
- Защо бе, Цане, си разтревожена – пита я Златка.
-Страх ме е довечера да не ме нападнат и оберат.
Чула Цанка по радиото, че някакъв младеж нападнал и убил възрастна жена заради пенсията й, и страхът вече я завладял.
И пита Златка: Това държава ли е? Това свобода ли е? Това демокрация ли е? 15 авг.2003 г. |
| 
Биографични данни
|
