Мисля си колко хубаво е всъщност държавата да е изнесената пред скоби грижа за материалното битие на всички нас. Тя да мисли за хляба ни, а ние - за духа си. Сега цялата ни енергия отива по грижата да се осигурим материално. Колко много благородство има в социалистическата идея държавата да бъде основен стопански фактор - заради нас самите. Каква огромна морална енергия ще се освободи, ако бъдем освободени от материалните си грижи.
24.IV.97 г.
Имаме наистина великолепни поети. Каква прелест са някои от стихотворенията на
Д. Дебелянов! В него има гениални проблясъци: “ И в кротък унес чака тя да дойде нейното дете.. .” Само две думи и пред нас застава винаги вълнуващият образ на майката!
А поемата “Септември” на Гео Милев! Това е несъмнено гениално произведение. Не знам дали има, - но мисля, че няма - в световната литература подобна творба. Това е стихия от огън и думи, истински взрив на човечност. Неповторим творец, а го убиха!
Вапцаров! За него не бих казал, че е гениален, но пък е такова велико сърце! Не България, човечеството може да се гордее с него. А и него го убиха.
Бедата започна с това, че Комунистическата партия от оръдие на масите се превърна в оръдие на апарата. Това я лиши от собствената й сила. Ето защо тя бе неспособна да реагира, когато апаратът изведнъж се оказа друг, т.е. не социалистически, а антисоциалистически.
