|
НЕПОДРЕДЕНИ МИСЛИ, ПОПЪТНИ БЕЛЕЖКИ, ФРАГМЕНТИ
Страница осма
 90 процента от хората не харесват капиталистическата система (това са ония 90 процента, които биват експлоатирани). Само 10 процента са твърдо за запазването на тази система (това са ония 10 процента, които експлоатират останалите). Би трябвало следователно - при това огромно мнозинство, което директно страда от капиталистическата система - тя да бъде незабавно отхвърлена. Това все пак не става. Причината е в хазартния момент, който тази система предлага. Всеки един от 90 -те процента живее с надеждата, че би могъл да се окаже при благоденстващите 10 процента. ( Той се разглежда като потенциална част от десетте процента. ) Това именно и крепи капитализма.
Малко са ония, които си дават сметка, че каквото и да става, каквато и да е личната съдба на всеки един от тези 90 процента, самите тези 90 процента ще се запазят. Трябва високо съзнание, за да може човек да се идентифицира не единствено със самия себе си, а със цялата съвкупност, към която принадлежи. Това е определен нравствен подвиг. Това е извисяването на човека. Винаги съм мислил, че колкото по голяма е съвкупността, с която човек се идентифицира, толкова повече той е човек.
Парите са власт. При това изключително опасна власт. Като частна власт тя не подлежи на никакъв контрол. А иначе има всички възможности, които има и държавната власт, че и повече.
Ето защо съм против събирането на много пари в едно лице. Не защото завиждам на богатите, а защото се боя от властта, която им дават парите.
Днес у нас значителен брой лица станаха извънредно богати. Няма да обсъждам как стана това, само го констатирам. И тези хора, имайки парите си, имат и всичко останало.
Те нямат способността на художника, на поета, на учения, но имат способността да правят пари и в резултат на това имат всичко, което има художникът, поетът, ученият. Те са грозни, но имат пари и с парите си имат и красивия дом, и красивата вещ и красивата жена. С парите си те купуват всичко, което иначе не притежават.
Наблюдавам ги отдалеч, но ги виждам достатъчно точно. Пълни посредствености, но тъкмо поради това са и толкова агресивни. Основавайки се на парите си, те смятат, че могат да се произнасят по всички въпроси и се произнасят. За да бъдат чути, си правят собствен вестник, собствено списание, собствена телевизия, собствени журналисти и пр.
|
|
|
Първата половина на новия век ще мине под знака на противостоенето между човечеството и САЩ. Отношенията ще намерят израз най-напред във формулата
“Човечеството и САЩ ”, след това във формулата
“Човечеството срещу САЩ ”,
а накрая във формулата
“Човечеството или САЩ ”. Човечеството ще изживее една от най-големите си драми и една от най-големите си кризи.
Някога е имало градове-държави. Съсредоточаването на огромни интелектуални и материално-технически възможности във все по-малко ръце ще доведе до възникването на фирми -държави . САЩ са такава държава. Те са корпорация-държава, холдинг-държава. Не е невъзможно вече да има и човек-държава . Не би ли могло Сорос да се разглежда като човек-държава. Или Бил Гейтс? . Човечеството ще бъде изнудвано от такива мини-държави (мини по територия, но макси по възможности).
В капиталистическата държава демокрацията , т.е. властта на мнозинството от хората е принципиално невъзможна.
Капиталистическата държава не е друго освен едно голямо акционерно дружество. Тя е вид холдинг. Как обаче се управлява акционерно то дружество ? Там управлява мнозинството не не хората, а на парите. Който има повече акции, той ще и диктува поведението на акционерното дружество. Той може да е един, а другите акционери да са хиляди, но ще стане това, което не хилядите, а той каже. Демокрация на парите.
Това, което е в акционерното дружество, това е и в капиталистическата държава. Отново управлява не мнозинството от хората, а мнозинството от пари. Диктуват хората, които имат повече пари, колкото и малко да са те самите, притежателите на тези пари. Пак същото: демокрация на парите.
Акционерният характер на капиталистическата държава става все по-очевиден. САЩ не са друго освен Съюз на корпорации . Корпорациите решават кой какъв да е, те решават и каква политика да се следва. Но корпорациите днес са легализирана форма на мафиотските групировки.
Демокрация в капиталистическата държава ! Това е възможно най-голямата лъжа днес. Тя е толкова очевидна, че някои хора тъкмо поради това не искат и да повярват в нея. В това е нещастието им, в това е нещастието на всички ни.
|
|
Биографични данни
|
