Български Антифашистки Съюз

БАС - Русе

През януари 1934 година вестник «Русенска поща» твърди,че Маринус Ван дер Лубе трябвало да изчезне «колкото се може по-скоро»

Живодар Душков - историк

Ван дер Лубе екзекутиран

          София,11. Телеграфират от Лайпциг: - Ван дер Лубе бе екзекутиран на 6ч.л 30 м[ин] сутринта. Председателят Хинденбург отказа да даде помилване.

          Лайпциг,10. Ван дер Лубе бе уведомен за отказа на председателя Хинденбург да смекчи наказанието. Той прояви същата апатия, каквато проявяваше при процеса и не отговори на въпроса дали желае свещеник.

          Точно в 6 ч. сутринта Ван дер Лубе бе отведен в двора на затвора. Той не прояви абсолютно никакво вълнение при прочитане на присъдата и последва доброволно палача. Един свещеник четеше молитви.

          Екзекуцията продължи 30 секунди.

          Медицинската експертиза се произнесе, че дер Лубе е бил нормален.

          Хага, 10. Холандското правителство изказа огорчението си от екзекуцията на Ван дер Лубе.

          Тези три информации за последните мигове от живота на подпалвача на Райхстага са поместени на 12 януари 1934 г. в брой 4071 на вестник «Русенска поща». И сякаш с това се слага последната точка на процеса, воден от състав на ІV имперски съд с председател д-р Вилхелм Вюрнер в Лайпциг-Берлин, но известен като «Лайпцигския процес». От 1 март 1933 г. името на Маринус Ван дер Лубе се среща десетки пъти върху страниците на всекидневника, а това означава, че читателите на «Русенска поща» са осведомявани за личността, поведението, разпитите, показанията на Лубе; за реакцията и мненията, които са давани от редица познаващи го. Първото официално изявление, разпространено в Берлин, е, че авторът на подпалването на сградата на Райхстага е «24 годишен, холандски поданик и член на Холандската комунистическа партия». Вестникът обаче помества и други сведения – информация от Амстердам, със становището, че «Ван дер Льобе не бил познат в холандските комунистически среди»; твърдението, дошло от Париж, в което младежът е охарактеризиран като провокатор - «може би платен със средствата на някоя заинтересована партия»... На 10 юли 1933 г. в. «Дейли Хералд» посочва, че палежът е дело на около 30 щурмуваци, а вече след лумването на пламъците в заседателната зала е вкаран изкупвателния агнец „в джобовете на когото предварително поставили фалшиви документи”. Информацията е поместена и в провинциалния вестник «Русенска поща». Ден преди започването на Лайпцигския процес Лондонският комитет за анкетиране делото по опожаряването на Райхстага достига до заключението, че «Ван дер Лубе не бил комунист, а противник на комунистическата партия» и че останалите негови съподсъдими («Торглер, Г. Димитров, Попов и Танев») са невинни и трябва да бъдат оправдани.

          От тези факти излиза, че и читателите на «Русенска поща» са били информирани още преди започването на историческия процес за създаденото в чужбина мнение, различаващо се от официално обявеното. Нещо повече: поместена е прогнозата на чуждестранни юристи, дадена непосредствено след първите заседания на лайпцигския трибунал, че в края на това мега дело ще има само една ефективна присъда – тази на Ван дер Лубе (РП, № 3967, 28 септ. 1933).

          Всъщност така и става. На 23 декември 1933 г. в 10 часа и 13 минути д-р Бюнгер прочита последната дума от присъдата – смъртна за Лубе и оправдателна за Георги Димитров, Васил Танев, Благой Попов и Ернст Торглер, а на 11 януари 1934 г. в 7 часа 25 мин. Смъртната присъда е изпълнена. «Русенска поща» отбелязва причината за бързането: «Той [Ван дер Лубе] е знаел много неща и затова е трябвало изчезне колкото се може по-скоро» (РП, № 4072, 13 ян. 1934).

          Процесът отдавна е минал и едва ли има нужда да се разтварят прашясали страници, за да се види каква информация за него са получавали русенци преди близо 75 години. Всъщност поводът да се върнем към него е неотдавнашната оправдателна (посмъртна) присъда за Ван дер Лубе. Погледната от друг ъгъл, реабилитацията означава, че действително холандецът е бил само една маша в ръцете на националсоциалистите, използвали подпалването на Райхстага за обявяването на извънредно положение в Германия; справянето с основния опонент за властта – Германската комунистическа партия; налагането на своята диктатура..

          Но щом Ван дер Лубе (охарактеризиран от Георги Димитров като «оръдие, използвано във вреда на работническата класа», е невинен, тогава кой е авторът на провокацията?

          Всъщност историята отдавна е потвърдила ,че е дело на Херман Гьоринг и на подбрана група щурмоваци.