С  крачка назад във възторга

Проф. Велко Вълканов

            Избирането на Барак Обама  за президент на САЩ предизвика чувство на възторг не само в Щатите, но и в много други държави.  Оправдано чувство.  Народите се напатиха от бруталната агресивна политика на Буш, поради което изборът на човек, представян  като негова противоположност, нямаше как да не се посрещне с облекчение. Обама   наистина  изглежда твърде различен от лекомисления и безогледен Буш. Обама  се различава от него не само по цвят. Той оставя усещането за лична и гражданска почтеност.

            Но моят опит от натрупаните 81 години ме е научил да бъда предпазлив  в отношението си към възторга в политиката. В политиката не всичко е такова, каквото изглежда. Под красивата повърхност действат понякога не съвсем  красиви сили, които неочаквано отвеждат до крайно неприемливи резултати. Тази  моя предпазливост  намери  опора и в известния западен журналист Мишел Колон, който  преди няколко дни  ми изпрати  десетина реда по повод очакваната изборна победа на Обама. Ето ги тези десетина реда:

                                                     Мнозина  мислят, че… 

                                                               Мишел Колон

С всеки нов президент на САЩ хората си мислят: "Той не може да бъде по-лош от предишния!"

 Мнозина мислеха, че Кенеди ще бъде модерен, хубав  президент. Той започна войната с Виетнам.

            Мнозина мислеха, че благочестивият Картър ще бъде  по-честен президент от другите. Той финансира Бен Ладен в Афганистан.

            Мнозина мислеха, че Джордж Буш-старши ще бъде по-малко агресивен, отколкото каубоя Рейгън. Той бомбардира Ирак.

Мнозина мислят, че Обама ще бъде ....

           27-ми октомври 2008

Многоточието след „Мнозина мислят, че Обама ще бъде”, очертава една логика, която иска да ни предупреди срещу  прекомерните очаквания, свързвани с изборната победа  на Обама.

Личните ни симпатии към Обама не бива да ни попречат  да видим, че той е много повече от собствената си личност. „Обама” - това е вече държавна институция, която ще упражнява своите правомощия  в единство с много други държавни институции. Обама ще трябва да управлява във взаимодействие с Конгреса на САЩ, в който републиканците имат значително присъствие. Най-после Обама ще трябва да се съобразява и с ония, които в  трудната избирателна кампания застанаха зад него. Зад  него обаче  застанаха не само милиони обикновени американци (милиони обикновени американци застанаха и зад Маккейн), но и голям брой крупни капиталисти.  Те преди всичко осигуриха милиардите, без които изборната му победа нямаше да е възможна. Щеше ли Обама да има мощната медийна подкрепа, без някой да заплати за нея? Ако няма безплатни обеди, толкова по-малко може да има безплатна медийна реклама. 

Съществуват, с други думи,  достатъчно основания да се запитаме кой всъщност избра Обама?  - Обикновените избиратели, или крупният капитал? С отговора не бива да се избързва.     

Уверяват ни, че изборът на Обама бил разкрил  възможностите на американската демокрация. Виждате ли, дори един обикновен чернокож успя да стане президент на тази велика държава! Неприемлива теза. В САЩ има хиляди граждани, които са не по-малко способни от  Обама, но колко от тях биха могли да се надяват да станат президенти на САЩ?    Изгледи за успех в американските избори  имат само ония, които притежават не просто долари, а много -  милиони, милиарди вече -  долари. Строго взето, изборите в САЩ са противоборство не толкова на личности, колкото на огромни финансови   масиви. Да си припомним, че Хилари Клинтън се отказа от предизборната си борба,  защото не успя да намери ония няколко стотин милиона долари,   които й бяха необходими, за да  продължи битката. 

Логиката води следователно по-нататък и към въпроса кого всъщност ще следва в своята политика Барак Обама. Обикновените американски избиратели, или крупния  американски капитал?  В случая  не бива да  пренебрегваме простата истина, че крупният капитал никога не инвестира в проекти, които не му обещават определена възвращаемост. Най-после какъвто и да е президентът на САЩ, обществено-икономическата система на тази държава остава капиталистическа. Капиталът обаче е непоправимо  агресивен и експанзионистичен. Подчинен на вътрешната необходимост непрекъснато да нараства, той  не признава нито пространствени, нито морални граници.  Можем ли да вярваме, че един Обама ще успее да сложи юзди на този капитал, който, както отбелязва Маркс, при 300 процента печалба не вижда престъпление, което да не е готов да извърши.

А иначе и аз като повече други изпитвам симпатии към г-н Барак Обама. Мило момче. Но с крачка назад във възторга.

София, 6 ноември 08 г.