


|
ВЕРУЮ
|

Една велика система бе провалена поради допуснати в нея конструктивни грешки. Но и провалена, тя е пак велика . Социализмът (но именно социализмът, а не един или друг политически режим при социализма) е постоянна вътрешна потребност на човечеството, поради което въпросът стои така: или ще има социализъм ,значи и човечество, или няма да има социализъм, значи и човечество . Човечеството може да оцелее само ако осъзнае, че съществуването му по-нататък е възможно само при условията на социализма. Невъзможно е обществото да оцелее, ако не осъзнае, че тъкмо общественото е неговата дълбока природа. Индивидът, значи и индивидуалното, не може да съществува извън обществото, значи и извън общественото. Обществото е родовата основа на индивидите. Тази основа трябва да е достатъчно здрава, за да гарантира на всеки индивид родовите му права. Но какво е общественото, ако не това, което наричаме социализъм. Социализмът е тази обществена система, при която общественото придобива предимствено значение - не, разбира се, за да потисне личността, а напротив - за да създаде трайни, стабилни основи на нейното съществуване. Социализмът е система на родово гарантираните права на всеки индивид. Той е обществена грижа за човека. Човекът не може да е човек, ако няма човешки условия на живот. Той не бива да е вълк сред вълците, а човек сред човеците. Във всички случай той трябва да един от равните (с равните възможности) членове на човешката общност.
Сега господстващата система , системата на капитализма, води човечеството към гибел. Хипертрофираните права на индивида водят до разпадане на общата,родовата връзка между хората. |
|
|
Отделната личност придобива все повече власт над другите личности, доколкото успява да съсредоточи в себе си все повече имущество. Никой фактор не дава толкова много власт над хората, както факторът имущество (пари). Властта следователно ще се разпределя между все по-малки на брой групи (защото все повече имущество ще се съсредоточава във все по-малък брой хора) . При капитализма формалноюридически закрепените механизми на демокрацията (изборите и пр. и пр.) са пълна илюзия. Правото няма никаква стойност пред парите (особено пред големите пари) Държавата съответно престава да е държава в обичайния смисъл на думата. Тя постепенно се превръща в холдинг на все по-малък брой акционерни дружества, в които решаваща дума ще имат хората с контролния пакет акции. (САЩ вече са такъв холдинг). Всички, които се намират извън холдинга, респ. извън участващите в холдинга акционерни дружества, или, за да бъдем по-точни, извън групата хора, които държат контролния пакет в дружествата, ще бъдат всъщност роби. Ще трябва естествено да се очаква и въстание на робите. Тогава именно може да се очаква и краят на света. Със сътворените от науката мощни средства за манипулиране, потискане и унищожаване на личността, с които отделните групи и дори отделните лица, благодарение на огромните си финансови възможности, ще разполагат, би могло наистина да се стигне до унищожаване на цялото човечество.
Изводът е:
преди да настъпи краят на човечеството и за да не настъпи, трябва да настъпи краят на капитализма. Краят на капитализма трябва да е началото на социализма.
Но пътят към социализма ще бъде очевидно друг. Просто защото не може да се влезе два пъти в една и съща река.
29 март 2001 г.
|
|

Биографични данни |