Български Антифашистки Съюз

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе

БАС -лого

 

БАС
Печат
Карта на сайта

 

E-mail

 

 

ВЕРУЮ

 

Една велика система бе провалена поради допуснати в нея конструктивни грешки. Но и провалена, тя е пак велика . Социализмът (но именно социализмът, а не един или друг политически режим при социализма) е постоянна вътрешна потребност на човечеството, поради което въпросът стои така: или ще има социализъм ,значи и човечество, или няма да има социализъм, значи и човечество . Човечеството може да оцелее само ако осъзнае, че съществуването му по-нататък е възможно само при условията на социализма. Невъзможно е обществото да оцелее, ако не осъзнае, че тъкмо общественото е неговата дълбока природа. Индивидът, значи и индивидуалното, не може да съществува извън обществото, значи и извън общественото. Обществото е родовата основа на индивидите. Тази основа трябва да е достатъчно здрава, за да гарантира на всеки индивид родовите му права. Но какво е общественото, ако не това, което наричаме социализъм. Социализмът е тази обществена система, при която общественото придобива предимствено значение - не, разбира се, за да потисне личността, а напротив - за да създаде трайни, стабилни основи на нейното съществуване. Социализмът е система на родово гарантираните права на всеки индивид. Той е обществена грижа за човека. Човекът не може да е човек, ако няма човешки условия на живот. Той не бива да е вълк сред вълците, а човек сред човеците. Във всички случай той трябва да един от равните (с равните възможности) членове на човешката общност.
Сега господстващата система , системата на капитализма, води човечеството към гибел. Хипертрофираните права на индивида водят до разпадане на общата,родовата връзка между хората.

   

Отделната личност придобива все повече власт над другите личности, доколкото успява да съсредоточи в себе си все повече имущество. Никой фактор не дава толкова много власт над хората, както факторът имущество (пари). Властта следователно ще се разпределя между все по-малки на брой групи (защото все повече имущество ще се съсредоточава във все по-малък брой хора) . При капитализма формалноюридически закрепените механизми на демокрацията (изборите и пр. и пр.) са пълна илюзия. Правото няма никаква стойност пред парите (особено пред големите пари) Държавата съответно престава да е държава в обичайния смисъл на думата. Тя постепенно се превръща в холдинг на все по-малък брой акционерни дружества, в които решаваща дума ще имат хората с контролния пакет акции. (САЩ вече са такъв холдинг). Всички, които се намират извън холдинга, респ. извън участващите в холдинга акционерни дружества, или, за да бъдем по-точни, извън групата хора, които държат контролния пакет в дружествата, ще бъдат всъщност роби. Ще трябва естествено да се очаква и въстание на робите. Тогава именно може да се очаква и краят на света. Със сътворените от науката мощни средства за манипулиране, потискане и унищожаване на личността, с които отделните групи и дори отделните лица, благодарение на огромните си финансови възможности, ще разполагат, би могло наистина да се стигне до унищожаване на цялото човечество.

Изводът е:

преди да настъпи краят на човечеството и за да не настъпи, трябва да настъпи краят на капитализма. Краят на капитализма трябва да е началото на социализма.

Но пътят към социализма ще бъде очевидно друг. Просто защото не може да се влезе два пъти в една и съща река.

29 март 2001 г.


 

Велко Вълканов

  Биографични данни