Влакът в памет на затворниците от концлагерите не бил допуснат на главната гара на Берлин

 

На 20 април последователите на идеологията на национал-социализма 0тбелязали 119-я рожден ден на Хитлер. Най-мащабните акции се състояли в Брюксел, където долетели няколко хиляди европейски неонацисти. А в Нова Зеландия местните власти даже не се опитали да възпрепятстват провеждането на специалния концерт на централния площад на Уелигтън. Всичко това изглежда още по-тревожно, като се има предвид, че около една трета от респондентите (лица, отговарящи на въпросите на анкета) – жители на Германия, запитани неотдавна от списание Stern, се отнасят към фюрера по-скоро положително, а не обратно.

 

       

 

Правозащитните и антифашистките групи в Белгия са в шок —през последните две години в тяхната страна се провежда вече десетата поред масова среща на привържениците на национал-социалистическата идеология от цяла Европа. Властите на страната заявяват, че нямат законни основания да се противопоставят на ставащото — подготвеният в парламента законопроект за забрана на неонацистките групировки така и не бил одобрен. На другия край на земята, в уютната Нова Зеландия, на главния площад на столицата, се състоял концерт, фактически посветен на паметта на фюрера. Властите повтарят своите белгийски колеги – „никакви юридически основания…”.

 

В самата Германия официалното отношение на немците към нацисткия режим е рязко отрицателно и почти никога и най-малки въпроси по този повод в страната на възникват. Но тази година в навечерието на 119-та годишнина от рождението на Хитлер в Германия се случила една нееднозначна история. В Берлин пристигнал така нареченият «Влак на паметта» —стар локомотив от 1919 година, вътре в който била направена подвижна изложба, посветена на хилядите деца и подрастващи v бивши затворници във фашистките концлагери, загинали от глад, убити в газовите камери. Влакът изминал около 5 хил. километра и по време на спиранията му на 48 гари на страните тази уникална експозиция посетили повече от 160 хиляди човека. Обаче при пристигането му в Берлин пред влака „на семафора” се появила червена светлина.

 

Работата е в това, че ръководството на Deutsche Bahn AG (DB) фактически устроило бойкот на тази акция. Ръководителят на железниците Хартмут Медорн забранил на влака да спре на главната гара на столицата. Според неговото твърдение локомотивът не е съвременен и бълва много дим. А и без това на гарата имало малко място.

 

В интерес на истината, за да осъдят позицията на ръководителя на железниците на страната се състоял многочислен протестен митинг пред Брандербургската врата. На това шествие столичният сенатор Харалд Волф заявил, че Медорн „се е проявил нито като човек, нито като политик”. А ръководителят на проекта музей на колела Ханс-Рюдигер Минов заявил, че престъпленията на Третия райх са станали възможни в това число и по тази причина, че успешно е функционирал железопътния транспорт и, излиза, че DB се явява фактически приемник на «Рейхсбана».

 

Кореспондентът на «НИ» успял да разговаря с един от бившите малолетни концлагеристи Данаил Савченко, който бил само на три години, когато заедно с майка си, баба си и петгодишния си брат фашистите натикали в претъпкания вагон на гарата в Киев и го изпратили „ в далечната и чужда страна Германия”. Те попаднали в така наречения трудов лагер «Блюхер», впоследствие приравнен  по статус на концентрационен. Лагерът бил разположен в градчето Упертал, недалече от Кьолн. В „Блюхер” Данаил Савченко имал, колкото и странно да е, почти безпризорно детство. Възрастните още от сутринта натирвали на работа, по-големите деца също, а малките по цял ден се взираха с тревога зад бодливата тел: не се ли връщат родителите им обратно. Най-яркото нещо, което е запомнил през тези страшни години – това са бисквитите и пастета, с които до насита хранили затворниците американските войници, дошли през април 1945 година.

 

АДЕЛЬ КАЛИНИЧЕНКО, Мюнхен, АРТЕМ ОПАРИН, «Новые Известия»

Превод Михаил Кръстев