ВРБ – новото име на държавата България
проф. В. Вълканов
Веднага ще ви извадя от недоумението. ВРБ означава Васална република България.
И досега бяхме лишени от независимост. Имахме си отвъдокеански генерал-губернатори, които казваха кои от нас са добри и кои – лоши. Правехме това, което ни разпореждаха. Поискаха ни войски, за да вършим мръсната им работа в Ирак, дадохме им ги. Поискаха да превърнем страната си в техен непотопяем самолетоносач, превърнахме я. Управляваха ни лесно и спокойно чрез своите лакеи, заели върхови места в това, което се нарича държава. Нищо не им бе отказано. В много случаи дори лакеите предугаждаха желанията им и бързаха да им поднесат на тепсия пожеланото. Не ще и дума, добри, съвестно изпълняващи задълженията си лакеи.
Но макар и напълно зависими не само външнополитически, но и вътрешно- политически, имахме все още поне външните белези на една независима сякаш държава. Имахме парламент, който приемаше законите, без върху тях да се вижда “Разрешавам!” и съответен подпис. Имахме и правителство, избирано от видимо независимия парламент. Имахме и президент, който макар и предварително избран от други, изтърпяваше досадната процедура да бъде свободно избиран от един несвободен народ. Картината бе достатъчно красива, макар че зад нея бе отвратително грозно.
Но от 1 януари 2007 г. картината ще претърпи съществени промени. Грозното зад картината ще премине в самата картина. Защото след 1 януари България ще загуби и външните белези на независимост, за да се превърне във васална държава. Всъщност може би не дори и държава, а просто подопечна територия. Всичко в нея ще бъде поставено под контрола на Европейския съюз. Ще ни указват какво да произвеждаме и следователно какво дори да ядем. Ще си имаме и официални еврокомисари, пред които нашите министри ще стоят мирно и чинно. Ако не сме достатъчно послушни, ще ни налагат санкции, каквито намерят за добре. Ще ни дават каквото поискат и ще си вземат каквото поискат. Всичко вече ще бъде общо, при което обаче всичко тяхно ще е само тяхно, а всичко наше ще и тяхно с перспективата един ден да бъде само тяхно. Ще прояви цялото си действие законът, че ако богатият се сдружава с бедния, то не е за да стане бедният богат, а за да стане богатият още по-богат.
Спомням си възторга на управляващите, когато се обяви, че за България Шенген бил паднал. Оказа се, че нищо не е паднало. На чуждата граница с нашите граждани си правят каквото си искат, без дори и да им дават някакви обяснения.
Сега възторгът е още по-голям. Най-после била паднала Берлинската стена. За тия, възторгващите се, Берлинската стена никога не е съществувала. За нас обаче Берлинската стена не само че не е паднала, но тепърва ще се издига и издига. Има ли Берлинска стена между София и някои от околните села, която да пречи син да посети майка си, а майката да посети сина си? Има и тя се нарича пари. За хиляди хора, чиито месечни доходи са от 50-60-100 лева, тази стена е непреодолима. Тези хора са окаяни затворници, лагерници, в своята собствена Родина.
За нас, обикновените хора, Западна Европа ще бъде трудно достъпна “обетована” земя. Но за тях, хората от Запада, България ще е практически безплатна екскурзия до Ориента. За тях България ще е още Дивият Изток, който те ще изкупят, за да му придадат “европейска” култура, изграждайки в нея цели свои селища със собствена полиция. За тях България ще е по-нататък краят на Европа, където те ще могат да изнесат цялото си мръсно производство, в което да се тровят за жълти стотинки жалки аборигени. За тях България ще е, най-после, злото куче, което ще трябва да пази външната им граница от неприятни посетители.
Не искам обаче да ставам жертва на собствения си песимизъм. Би трябвало да видя и някои положителни страни на приобщаването ни към “Европа”. Възможно е наистина след време да достигнем жизненото равнище, което имахме при омразния за някои обществени слоеве социализъм. Възможно е “Европа”, която векове наред живя за сметка на ограбвания от нея колониален свят, да ни подхвърли някоя и друга троха. Но кога ще трябва да стане това? Близкото бъдеще мрачно мълчи. Определен отговор ни дават някои отскоро еврооглашени държави, каквито са Унгария, Чехия и Полша. Невероятно е, но факт е все пак, че и там вече се чуват носталгични стонове по тоталитарната някога държава, която полагаше “тотални” грижи за хората във всички области на живота. На нас тепърва ни престои да започнем не да стенем, а да вием. Няма никакво съмнение: преди да започнем да мечтаем за някогашното си жизнено равнище, ние ще трябва да преживеем стреса от неизбежния срив в и без това достатъчно мизерното ни материално битие. За никога вече не е тайна, че цените на стоките ще станат европейски, а заплатите и пенсиите ще останат български. А после? После пътят води към Унгария, че и по-нататък.
Но проблемът е не само в хляба. Библейска истина е, че само с хляб не се живее. Хляб един ден може би ще имаме, но няма вече да имаме българската си духовност. Няма да имаме социалното спокойствие, в което живяхме почти половин век. Няма да имаме и безметежните си нощни разходки.
Не от въздуха, а от Запада дойдоха наркоманията, проституцията, корупцията, небивалата престъпност. И проява на истински цинизъм е да ни заплашват с предпазни клаузи във връзка с непреодоляната у нас корупция. Корупцията е явление на пазарното, т.е. капиталистическо общество. Там, където господства частният интерес, там корупцията е неизбежна. Частният интерес няма скрупули. За да се осъществи, той е готов на всякакви престъпления, най-малкото от които е да подхвърли някои и друг милион на важен държавен чиновник. Но на Запад подкупът няма некрасивото има корупция. Там той носи благозвучното име комисионна.
Преди имахме възможно най-ниската престъпност в света. Днес престъпността у нас главоломно расте, без, разбира се, все още да е постигнала равнището на престъпността на Запада. Но там крадат не като бъркат по джобовете на пътниците в трамвая, а като използват мощна електроника и друга висша технология.
Ние не знаехме какво е това детска престъпност. Днес нашите деца, непрекъснато заливани от цялата възможна мръсотия на западната “култура”, се превръщат в носители на трудно предсказуемо зло. Предлагат им печалби не от честен труд, а от такива зловония като “Биг брадър” и “Сървайвър”. Още деца, те заживяват като в джунгла. За какво друго ни говори масовият бой, разразил се между малолетни в подлеза пред НДК? Джунглата – това е тяхното бъдеще и те вече се готвят за него.
Не искам естествено да отрека, че на Запад има и действителна култура. Но тя се консумира от висшия слой на обществото. За плебса остава чалгата, която ни се препоръчва като музика, крясъкът, който иска да мине за песен, пошлостта, която се смята за остроумие. Не искам и да отрека, че в Европа има и хиляди духовно извисени хора, които мислят не само за себе си, а и за всички хора по земята. Но не те определят поведението на своите държави. Те говорят през запушени уста и действат със завързани ръце. Те всъщност са нашите съюзници в борбата за една Европа на човечност за всички, за една Европа на Отечествата.
Българи, затегнете коланите си и оградете духа си! Предстои на да влезем в “Европа”.
Статията е публикувана във в-к "Нова зора" на 4.10.2006 г.