2 юни – Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, дата в календара на историческата съдба на България. Денят, в който признателно скланяме глава пред подвига и саможертвата на Христо Ботев и героите, възвестили на света, че има един народ, изстрадал и готов за свобода. Ден, в който коленичим в знак на признателност към тези, жертвали себе си, за да оцелее българската нация, за да я има българската държава.
Трудно е да се добави нещо ново към образа на Ботев, към подвига на загиналите за свободата и независимостта на България. Но имаме потребност да се обръщаме към историческата памет, защото тя е мерило за това, което правим днес. Повече от всякога са ни необходими личности и идеи, устояли на времето, преминали отвъд границите на страната, отправящи предизвикателство за национален дух и непреклонност в доказателства за идентичност и държавност.
Богата е българската съкровищница от личности, предци на освободителната епопея и Възраждането. Това е исторически феномен, който ни помага в съхраняването на националното самочувствие и достойнство, помага ни в днешния труден път, приобщава ни към ценностите на Европа. Същата тази Европа, която още в далечното минало призна самопожертвувателните ни борци за свобода и човешки правдини, като общочовешки значими колоси на българския национален дух.
В днешното забързано, агресивно, заредено с недоволство и гняв ежедневие, неизбежно се обръщаме към величието на гения Ботев, за да се убедим, че неговата мечта за свободната, модерна и успяваща България не е утопия.
2 юни не е само повод да препотвърдим, че Ботев е най-високият духовен връх през епохата на националното ни възраждане, не е само гениален поет, не е само символ на национално самочувствие и достойнство, а е удивително, уникално явление. Олицетворение на човек, който умира за свободата не само на своето отечество, но и за целий свят. Ботев е връзката между епохите и поколенията, връзката между хората с различни възгледи, убеждения и ценности.
Христо Ботев – неговата личност, преклонението пред неговия гений ни обединява, заличава различия в идеологии и граждански позиции. Той е нашият преход, нашият възход, нашето обединение - обединението, което се нарича патриотизъм, хуманизъм и съвест. Той е нашето съгласие за признателност и родолюбие.
Втори юни ни задължава не само да спрем и склоним глава в едноминутно мълчание, а отново да пренесем през времето, да отправим в бъдещето онзи родолюбив възглас на Ботевите четници, стъпили на българската земя с думите: „Да живее България!”.
29.05.2007 11:44 Виж още:
Втори юни. Ден на Ботев и падналите за национално и социално освобождение на българския народ
2 юни Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България |
Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България е обявен с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г. За първи път се отбелязва през 1884 г. във Враца и Пловдив.