Наложителна законодателна промяна
Проф. д-р Велко Вълканов
Неотдавна хора на Иван Костов отправиха към бившия главен прокурор Филчев укора, че бил оставил в касата си да отлежава цели две години преписка относно не съвсем чистите имуществени отношения, в които се заплете бившият във всяко отношение г-н Симеон Сакскобурготски.
Не зная какво точно има в тази преписка, за да мога да кажа какво е трябвало да се очаква от бившия главен прокурор. Ако в нея има данни за извършено престъпление, тогава в престъпление се превръща бездействието на съответния прокурор, т.е. на прокурора, който е трябвало да образува, но не е образувал наказателното производство. Ако обаче в преписката има данни само за гражданскоправни нарушения, тогава упрекът за бездействие е напълно неоснователен. Защото, както и самият Филчев посочи, не само той, но и всеки друг прокурор не разполага вече с правомощието да използва гражданскоправни средства за защита на държавен или обществен интерес.
Имаше до преди десетина години в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) текст, който предоставяше на прокурора, т.е. на всеки прокурор правомощието да брани увредени, респ. застрашени държавни или обществени интереси. Това е текстът на чл.27, който гласи буквално следното:
“Прокурорът може да започва предвидените в този кодекс производства в интерес на друго лице или да встъпва като страна във вече заведено производство в случаите, определени от закона, както и когато намери, че това се налага в защита на държавен или обществен интерес.”
Този текст обаче претърпя съществени изменения. През 1997 г. Народното събрание прие закон, с който последната част от чл.27, а именно думите “както и когато намери, че това се налага в защита на държавен или обществен интерес” бе заличена. (ДВ бр.124 от 1997 г.) Получи се следователно тази парадоксална, но и абсурдна правна ситуация, при която прокурорът ще може да започва предвидените в ГПК производства в защита на всяко частно лице, но няма да може да започва такива производства в защита на държавен или обществен интерес!
Кой и защо е поискал прокурорите да не могат да защитават с предоставените им от ГПК средства застрашени или вече увредени държавни и обществени интереси? Отговор на този въпрос би трябвало да намeрим в законопроекта, който в резултат на гласуването в Народното събрание стана закон. Това е законопроектът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесен в Народното събрание от Министерския съвет на 3 октомври 1997 г. Законопроектът е подписан от министър-председателят тогава Иван Костов.
Законопроектът има естествено и мотиви, които би трябвало и да обяснят смисъла на предлаганите промени. Внимателно четох мотивите, но за съжаление не открих в тях и дума, която да обясни какво наистина е наложило това твърде радикално изменение на чл. 27 от ГПК. Не открих нито една такава дума и в становището на Комисията по правните въпроси и законодателство по корупцията, подписано от Св. Лучников. (Тази комисия, чиято задача е, както следва и от самото й наименование, борбата срещу корупцията, отминава, както виждаме, с пълно мълчание ликвидирането на едно изключително важно правно средство за борба тъкмо срещу корупцията!) Явно в оглавявания от г-н Иван Костов Министерски съвет, както й в нему подвластната парламентарна комисия не е имало никакво желание изобщо да се споменава тази промяна, защото тогава ще трябва да се дават и неприемливи за обществото обяснения. Обяснение, значи, няма.
Но обяснение все пак има и то идва от самия характер на извършеното изменение на чл.27 от ГПК.
Очевидно е, че на върха на държавата са се подвизавали хора, които, открили възможността да се обогатяват за сметка на държавния или обществения интерес, не са искали някакъв прокурор да може да застане на пътя им. Много сладки сделки, без директно да нарушават Наказателния кодекс, могат да нарушат разпоредби на действащото гражданско право. Тъкмо в този случай трябва да дойде намесата на прокурора – той трябва, опирайки се на правомощието си по чл. 27 от ГПК, да предяви иск за обявяване на недействителността на незаконната сделка и евентуално за отнемане в полза на държавата на придобитото от страните по тази сделка имущество. Онези на върха обаче не са искали това да може да става. Внасят съответен законопроект, който преминава безметежно през двете четения и накрая става закон. Така чл.27 придоби своя дълбоко осакатен вид.
Трябва да отбележа, че при второто четене на законопроекта народният представител Любен Корнезов предлага да отпадне параграф 14 от доклада на Комисията по правни въпроси и законодателство срещу корупцията, в който параграф именно се и съдържа предложението за изменението на чл. 27. Комисията обаче застава зад това предложение на МС, зад него застава, разбира се, и подчиненото на Иван Костов мнозинство в Народното събрание.
Иван Костов може да има своите основания да се страхува от разпоредба, овластяваща прокурорите да предявяват искове в защита на държавен или обществен интерес. Ние обаче, обикновените граждани, нямаме основание да изпитваме такъв страх. Ето защо трябва да поискаме по един категоричен начин възстановяването на чл.27 от ГПК във вида му преди фаталното изменение през 1997 г.
Отправяме следователно към субектите на правото на законодателна инициатива – МС и народните представители - призив да внесат в НС законопроект за възстановяване на старата редакция на чл.27 от ГПК. Невъзможно е прокуратурата да води успешна борба срещу корупцията, ако са й извадени острите зъби. Възстановеният текст трябва да може да намери приложение в защита на държавния и обществения интерес, разбиран възможно най-широко. Той трябва в частност да позволи на прокуратурата да атакува и някои покрити с нечиста мъгла реституционни актове и приватизационни сделки. Там повече от всякъде другаде мирише на корупция.
В това мръсно и продажно време ни трябват прокурори, които да са не само честни, но и добре въоръжени. Защото ония отсреща са опасни, че и повече от опасни.
4 юли 2006 г.
Статията е публикувана във вестник "Труд" от 7 август под заглавието "Прокурорът да пази държавата от съмнителни сделки".