ОБРЪЧЪТ

Обръчът бил огнена змия,
с пълните зеници на дулата си
той следял и педята земя,
търсейки ги даже под тревата.

Трябвало и двамата в тоз миг
да решат за себе си развръзката –
смелостта била единствения щик
във решението за постъпка дръзка.

да вървят с изваден пистолет
към смъртта или към разминаване
под куршумите на враг заклет.
Да вървят – каквото и да става!

И Чампоев тръгнал зареден
с воля и решителност. Пред двамата
мернал се шинел. Бил ясен ден,
пушката проблясвала на рамо.

Но войникът даже не я снел,
само се усмихнал най-приятелски,
и с усмивката им казал: “Не!
Тука няма враг, не сме предатели”.

Обръчът бил минат като в сън,
като чудо от най-страшна приказка!
Ето как ги пуснали навън
три войничета – от брат по-близки.