Зловещата
“перла” на нацизма
60 години от
освобождението на концлагеристите от Освиенцим – страшният лагер
на смъртта
 Проф.Велко
Вълканов
почетен председател на
БАС
На 27 януари
се навършват 60 години от деня, в който Съветската армия, преследвайки
немскофашистките войски, достига до страшния лагер
на смъртта – Освиенцим/Auschwitz, за да даде на концлагеристите
най-важното благо на човека – свободата.
По този повод на 27 този месец в
Освиенцим ще се състои траурно тържество, в което ще участват
държавните глави на Русия, Германия и на
редица други държави. На този ден човечеството ще отдаде почит на
милионите човешки същества, станали жертва на най-опасната социална
язва – фашизма.
Освиенцим е символ на цялата
система от концентрационни лагери, съществувала в хитлеристка Германия.
Първите лагери са изградени
веднага, след като Хитлер идва на власт. Дахау, Бухенвалд, Равенсбрук,
Захсенхаузен, Флосенбург, Матхаузен – това са само някои от
имената
на концлагерите, които продължават да извикват мъчителни възпоминания у
милиони хора.
Лагерите са замислени като
ефикасно средство за потискане и унищожаване на политическите
противници на нацизма. В тях най-напред са
изпратени комунистите, след това идва ред на социалдемократите, на
профсъюзните дейци, на пацифистите. Не са пощадени много от
представителите на католическата църква. С особена ожесточеност са
преследвани евреите. Те са предмет на специално разработена програма
“Окончателно решение на еврейския въпрос”, в изпълнение на
която загинаха близо 6 милиона евреи. Не са пощадени циганите –
те също
биват поголовно унищожавани. Славянските народи – поляци,
украинци, руснаци и др. - са обявени за непълноценна раса и сведени до
положението на “тор” за германското цвете.
След нахлуването в Полша на нейна
територия също са изградени шест концлагери, между които Освиенцим,
Треблинка, Майданек,. Това са
все лагери на смъртта. В Треблинка са унищожени над 600 хиляди, а в
Майданек 250 хиляди евреи, поляци, съветски военнопленици,
участници в съпротивата. В тези лагери намират смъртта си и българските
евреи - евреите от намиращите се под българска юрисдикция
Беломорска Тракия и Македония. (От всичките тези над 11 хиляди
български евреи се е върнал жив само един.)
Сред всички тези страшни лагери на
смъртта лагерът край полското градче Освиенцим заема все пак особено
място – просто защото е
най-страшният от тях. Той е зловещата перла във веригата от нацистки
концлагери. Създаден през 1940 г. по заповед на Химлер, той
просъществува 1778 дни и нощи – 1778 дни и нощи, изпълнени с
очакване на неизбежната смърт. В него смъртта бива произвеждана в
индустриални количества. Денонощно работят газови камери и крематориуми
Докато в някои от другите лагери концлагеристите биват
използвани и като работна ръка във военната промишленост и поради това
имат някакъв шанс да оцелеят, в Освиенцим те нямат друго
предназначение освен едно – да бъдат унищожени. По непълни данни
в лагера Освиенцим са загинали общо около 4 млн. души – едни
убити,
други умрели от глад и болести. В този лагер “работи” и
чудовището д-р Менгеле, който прави своите “опити”,
разсичайки живи тела.
27 януари трябва да е ден не само
на възпоминание на жертвите от фашизма. Той трябва да е и Ден на благодарност на антифашистките сили,
които разгромиха немския фашизъм и неговите съюзници в отделните
страни, включително и в България. Той трябва да е най-после и
Ден-предупреждение.
Фашизмът продължава да е актуална опасност за човешкия род В променени
форми, но с непроменена същност
фашизмът застрашава не само отделни страни и народи, а цялото
човечество. Фашизмът ще става дори все по-опасен, защото ще използва все
по-съвършени технологии за овладяване и контролиране на човешкото
поведение. Но както някога, така и днес ние трябва ясно и решително
да кажем “Фашизмът няма да мине!”
6 януари 2005 г.
|
