В последния ден

Ил. Тодоров

Човек се ражда и умира два пъти-
В природата и в обществото...

На младия колега Димитър Цонев
(по Гяур Паша)

Аз съм смъртно ранен,
няма време за радост,
искам само да кажа,
спомен да пазиш за мен.

Тежко премина живота-
живот за хората в дар,
със воля и вяра да бъдеш
на себе си строг господар.

Тежко премина живота –
живот на съвест и дълг.
В дълг непосилен дълг изживях,
дълг неизпълнен оставих.

Тежко премина живота –
невидян, нечут, неразбран...
Невидян, нечут и отречен...
невидян, нечут, заклеймен.

Аз съм смъртно ранен,
няма време за радост,
искам само да кажа,
спомен да пазиш за мен.

Тежко премина живота –
живот на вяра и страх.
В страх за хората, в страх от хората
вяра разнасях със страх.

Тежко премина живота –
живот на боец победен.
Бит от природата, смазан от хората
с мъка посрещам последния ден.

Тежко премина живота.
Нали добре ме разбираш?
Двое родих се, двое живях,
двое в живота умирам..

Аз съм смъртно ранен,
няма време за радост,
искам само да кажа,
спомен да пазиш за мен!...