ПРЕДГОВОР
Из книгата “Хора обикновени, но първи”

Разказвам ви за хора, които според мен, в някои отношения, са първи.
Това изглежда е станало по желание на съдбата или от създалата се обстановка. А пък те са хора, както всички останали, от общия човешки поток.
Тези мои герои не са водили бой в армии, не са печелили сражения. Те не са откриватели. Не са строили мостове, черкви и жилищни блокове. Не са писали романи, опери, стихове. И пак са първи, според моето подреждане!
Те са началото на едно малко поточе и никой никога не може да ги измести от там! Това е!

Много други хора не знаят за тяхното първенство. Даже и някои от тях самите не се досещат, че са първи.
Те не искат нищо за своето първенство. Не искат и не са получавали нито грамоти, нито медали, нито признание за това. Да не говорим за материални и парични възнаграждения.
Те са първенци за нещо по-ценно от парите!
Всеки човек може да си спомни за неща и хора, които са първи и единствени за него. Всеки може своите първенци да си ги подреди по своему.
Ето ги те моите първи хора.

Първият жител от с. Свобода, който е работил като чиновник в Съдебната палата – София, през 40-те години на 20 век, се казва Стефан Писков.

Първата жена от с. Свобода, завършила средно образование е учителката Атанаска Стойчева Нонова.

Пак през този период Костадин Иванов Чаушев от долната чешма на с. Свобода направил бент и с кора от липово дърво задвижи двигател, който произведе ток и слабо светеше в тяхната стая известно време!

Първият жител на с. Свобода, който към 1950 година постигна републикански рекорд по скок на дължина и имаше високи постижения на троен скок е Павел Иванов Нейчев.

Първата жена кмет на с. Свобода е Нонка Милушева Михайлова, била е кмет на селото в продължение на 13 години.

Първата жена снаха-арменка на с. Свобода е моята съпруга Манушак Артюн Мовсесян, по мъж Гагова.

Сигурен съм, че има и други лица от с. Свобода, които заслужават да бъдат споменати тук. Но аз нямам за задача да изследвам цялостно този въпрос. Само подсещам някои, които разполагат с време и желание, да сторят това!
В списъка на моите първенци, мога да посоча още много имена извън с. Свобода, които безшумно и завинаги са застанали на почетната стълбичка на първенството. Без лавровия венец на победата, без да се свири в тяхна чест химнът на България.

Отдавна бай Ибриам, от турската махала, пее в хора на една черква, без никакво верско или религиозно смущение. Поддържа съпротивата против фашизма. С обувките на неговата жена е заровена еврейката Ана Вентура, убита от полицията. Преди да почине, той заръчал на сина си: “Ако за нещо в живота, някога закъсаш, иди при др. Гагов”!

Първа въоръжена съпротива против германците и в защита на СССР в Русе извършил Леон Таджер. Той запалил цистерна с бензин и убил германски войник.

Първи командир на партизанската група в русенско е Диран Папазян. Той доживя Свободата, радва се на пет дъщери и 17 внучета!

Първият офицер станал бизнесмен в Русе, след промяната, е полк. Петър Папазов.

Първата жена ръководител на нотариална служба в Русе е Марина Цолопано. Нейните родители са участвали в гръцката съпротива против фашизма. Емигранти са в СССР, където се ражда тя. Завършва в България право.

Да изреждам ли още?