Авторитаризъм (Authoritarianism)

Форма за управление или теория, противоположна на демократическата, защитаваща такава форма на управление, при която съгласието на обществото с ръководителите на държавата и тяхните решения не се считат за необходими. Изборите и дискусиите се използват само за това, за да придадат видима демократична законност на правителството, като в същото време контрола всецяло се намира в ръцете на управляващите. Авторитарните правителства основават своята власт на изисквания, имащи религиозен и/или националистически характер. Тяхното управление се опира, главно, не на конституционни ограничения, а на принуда.
Известни са четири основни фактора, обясняващи защо се разрушава авторитарния режим, и либерализацията става възможна:

1. Авторитарният режим осъзнава временния характер на ситуацията, която е довела до неговото установяване. Следователно, когато неговата необходимост (или даже възможността за съществуването му) изчезнат, той се разрушава.

2. Режимът загубва своята “легитимност” и, тъй като нито един режим не може да съществува без легитимност (поддръжка, признаване и съгласие на обществото), той се разпада.

3. Конфликтите вътре в управляващия блок, особено вътре във военния, не могат да бъдат решени отвътре, и някои управляващи фракции решават да се обърнат за поддръжка към външни групи. Следователно, управляващият блок представа да съществува като блок.

4. Натискът отвън с искане за “придобиване на демократично лице” тласкат управляващите към компромиси.