Демокрация (Democracy)

Една от няколкото възможни форми на управление. Демокрацията е синоним на народно управление и като такава се отличава от управлението на едно лице (монархия и автокрация) или на няколко лица (аристокрация и олигархия). Демокрация произлиза от гръцка дума, която означава “управление на народа”. Само неголеми общества, такива като градовете на ранна Нова Англия, са могли да се приближат почти до идеалната форма на демокрацията. Демократични са тези общества, които ясно признават, че пълномощията на правителството произтичат от съгласието на управляемите. Тези общества са установили процедури за периодично избиране на свои представители като кандидати за държавни длъжности. В представителната демокрация избирателите периодично избират своите представители, които носят отговорност за приеманите политически решения. Характерна черта на всяка демокрация е уважението на правото на избор, което предполага наличието на такива граждански свободи, като свобода на словото и събранията. Демокрацията процъфтява, когато се изпълняват макар и само някои от следните условия:

1. Разделение на властите.

2. Ограничаване на властта на правителството.

3. Търпимост към разногласията.

4. Достъп до информацията.

5. Отсъствието на разкол в обществото.

6. Успешно икономическо развитие.

Демокрацията предполага отчетност на правителството пред своите избиратели посредством въвеждането на контрол за осъществяваното от властта на основата на правила и процедури, разделение на властите на изпълнителна, законодателна и съдебна. На по-късния стадии на развитие на демокрацията - либералната демокрация - се предполага правото да избираш и да бъдеш избиран, принципът на равенство на всички пред закона, което е получило своето гарантиране от конституцията.
Либерална демокрация - това е форма на управление, при която властта на правителството е ограничена от правото, и гражданите притежават свободата за създаване на асоциации за избирането на своя представител за определена длъжност в свободни избори през определен период от време.
Съществува мнение, че демокрацията не се ограничава само в политическата сфера, тя обхваща икономическата и социалната сфери, включително производството, собствеността и социалните отношения. В световната практика либералната демокрация се застъпва за съхранение на ограниченията на вмешателство на държавата в осъществяването на правата на индивидуална свобода и правото на собственост, те подчертават важността на свободата на сключване на договори в свободните пазарни отношения като модел и предпоставка на демократическия политически живот. Егалитарните демократи, напротив, концентрират своето внимание на равенството и социалната справедливост като основа на демокрацията.
Терминът “полиархия” понякога се използва заедно с думата “демокрация”, за да избегнат упреците в налагане на западната ценностна система в тези общества, където съществува относително егалитарна социална структура и висока степен на политическо участие. Полиархията предполага подотчетност на правителството на избирателя посредством свобода на изборите,осъществяване правата на свобода на словото, организциите, възможността за съществуване на политическа опозиция, разделяне на властта с независимата съдебна система, утвърждаване на принципа за върховенство на правото и закона.
Ниво на демокрацията - това е нивото, на което политическата власт на елита е намалена и е усилена властта на широките социални слоеве. Показатели за нивото на развитие на демокрацията са политическите свободи (свобода на пресата, свобода на организираната опозиция, санкциите на правителството или неговата способност да ограничи политическата активност) и суверенитета на народа, който включва провеждането на честни избори, порядъкът на избиране на законодателна и изпълнителна власт.
Изразът “демократически промени” (или “демократизация”) се използва за описание на процеса на преход на страната от авторитаризъм към демокрация. Този процес предполага създаването на съответни институти, общо съгласие при установяване на правила и процедури, конституционни гаранции за основните политически свободи. Във връзка с борбата за независимост в колониалните страни демокрацията започна да се асоциира и със самоопределението на народа, а не само със самоуправлението. Получавайки независимост, новите държави често провъзгласяват себе си за демократични (народни демокрации или републики).