Дискриминация (Discrimination)

Дискриминацията може да бъде определена като форма на подчинение или негативно отношение към отделни лица или групи, основана на характеристики, които не са приемливи или нямат подходящо основание в условията, в които са налице. Дискриминацията означава каквото и да е различие, изключение или предпочитание, което отрича или намалява равно осъществени права. Положението за защита правата на човека се основава на принципа на отрицание на дискриминацията.
В международните конвенции по правата на човека се предвижда, че страната, която е я ратифицирали, е задължена да уважава и осигурява всички хора, намиращи се на нейната територия и в границите на нейната юрисдикция, правата на човека без каквито и да са различия, такива като раса, цвят, кожа, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален произход, собственост, раждане или друг статус.
Дискриминация се нарича лишаването на отделни лица, групи или цели общества от равни социални, политически или икономически права; преследването по причина на етнически произход, националност, светоглед, или други социални фактори. В международните отношения понятието дискриминация също обхваща отношението към държава (или групи държави) лкато по-малко пълноценни в сравнение с други държави, посегателство на нейните права, заплашващи общопризнатите обичаи и принципи на международното право. Уставът на Организацията на Обединените Нации изключва расова, политическа, религиозна и други видове дискриминации в международните отношения (чл. 55, 62 и 73).В 1948 година Всеобщата декларация за правата на човека забрани всички форми на расова и друга дискриминация.
Дискриминация означава действие, извършвано против други хора на основание на тяхната принадлежност към определена група, в частност, отказ да се предостави на членовете на другата група възможност, която биха могли да предоставят на членовете, които принадлежат на своята група. Актовете на дискриминация могат да се извършват открито или тайно, те могат да получат широко разпространение, да се извършват от отделни лица или от анонимни групи, могат да бъдат периодични или систематически, незначителни (например, като шеги) или сериозни, нанасящи психически, материални или физическа вреда на жертвите.В обикновената реч термините “предразсъдък” и “дискриминация” често са взаимозаменяеми. За предразсъдък се счита предвзетото отношение към членовете на друга група.
Дискриминацията има две основни форми: дискриминация де юре (или правова), закрепена в законите, и de fakto (или неофициална), вкоренена в социалните обичаи. Дискриминацията de facto има място в ситуациите, когато доминиращата група се ползва с преимущества по отношение на малцинството. В отличие от дискриминацията де юре, която може да бъде унищожена чрез изменение на законите, дискриминацията de facto не може лесно да се изкорени.Дискриминацията de facto обикновено съществува дълго време, тъй като тя здраво е закрепена в обичаите или институциите на обществото. Дискриминацията на етническите групи е основен източник на политически конфликти .