Надеждност на източниците на информация за провеждане на мониторинг
(Reliability of source material for purposes of monitoring)

Надеждност - това заключение се основава на вероятната точност и достоверност на източника и достъпа на лицата, осъществяващи мониторинга, към съществуващата информация. Оценявайки надеждността на източника на информация следва да се отчитат следните положения:
1. Вероятността за това, че получената информация е достоверна:

а) съвпадаща информация от различни източници;
б) подобни събития, станали неотдавна;
в) съответствие на политическите и социалните условия;
г) материални свидетелства, поддържащи фактите;
д) сравнение на първоначалния източник на информация с официалните версии и съобщения в пресата;
е) документални свидетелства;
ж) физически доказателства.

2. Достоверност на информацията на отделни лица или институти:

а) оценка на предидущи доклади;
б) присъствие на мястото на събитието;
в) степен на информированост на обществото, известност или доверие;
г) степен на лично участие, заинтересованост (в това число информация от жертвите на събитията - емоционални, политически, религиозни и т. н.)
д) мотиви и/или цели;
е) материални свидетелства, потвърждаващи показанията на жертвите/свидетеля или доклада на института.

Достоверността на съобщенията на частни лица зависи от тяхното лично присъствие на мястото на събитието, психическата и физическата способност да помнят събитията и способността им ясно да ги излагат. Възпоминанията или подробностите могат да бъдат разпокъсани или объркани по много причини, в някои случаи това може да свидетелства за съчувствие или за враждебност на източника на информация към жертвата. Понякога един фрагмент от показанията може да бъде объркан, грешен или преувеличен, но други могат да бъдат точни.