Права на човека
(Human rights)

Концепцията за правата на човека произтича от доктрината за естествените права, която предполага, че всички членове на обществото, поради това, че те са хора (човешки същества), притежават основни права освен правата, установени от закона. Правата на човека са предназначени да защитават тези свойства, интереси и възможности които са необходими за достоен човешки живот. Някои основополагащи права, обикновено, се считат за вродени, естествени и неотчуждаеми и не могат да бъдат нарушавани от държавата. По-ранни формулировки на основните права на човека могат да се намерят в Американската декларация за независимостта (1776 г.) и Декларацията за правата на човека и гражданите, приета от Френската Национална Асамблея през 1789 г. Генералната Асамблея на Обединените Нации е приела Всеобща декларация за правата на човека на 10 декември 1948 година. Тъй като декларацията няма пряка юридическа сила, голяма част от нейните основни положения впоследствие са били развити в документите на международното право, в частност, в Международния пакт за граждански и политически права (действа от 23 март 1976 година). Макар процесът на утвърждаване на стандартите по защита на правата на човека да се съпровожда с установяване на все по-голямо количество категории (граждански, политически, икономически, социални, културни, индивидуални, колективни, позитивни, негативни, правеа от първо, второ, трето поколение и т. н.), това рядко довежда до подобряване защитата на правата на индивидите и групите.
Фундаменталните права на човека са били определени през 1978 г. от Държавния Департамент на Съединените Щати: “Свобода от неправомерен арест и затваряне, измъчване, несправедлив съд, жестоко и необикновено наказание и нахлуване в личния живот. Права на продоволствие, жилище, опазване на здравето и образование; свобода на мисълта, изказванията, събранията, религията, пресата, предвижването и участие в управлението на държавата”.