Как трудно живеем...! Така е!
Така е!!!
Но нужно е всеки добре да го знае
отде е дошъл и отде се е пръкнал,
къде зазорил е, къде е замръквал
и даже - да бъде далеч, във чужбина -
да помни дедите си, свойта Родина,
която - за всеки от нас е една -
най-милата, слънчева Родна страна!
Макар... Днес която е бедна и слаба,
в която не стига за всекиго хляба
и вместо "добрутро", във китната утрин -
говорим за данъци, парно, за мутри...
О, Боже... Ний нямаме повече сили -
да слушаме вечно, кого как убили,
да гледаме тук, как Страната на розите -
превръща се бавно в страна на склерозите,
слугински третират я сили могъщи
и ний си отиваме... Ала не в къщи...
В делата ти, Боже, май има авария...!
В какво си превърнал ТИ днеска България?
Или - както гледаш отгоре нещата -
завиждаш, че Раят е ТЯ на земята,
а твоят - за който ни толкоз хортуват -
пред Нея не чини, дори грош не струва...!
България крее, и мре, запустява...
А беше тя мощна, велика държава!
Сега тук изчезваме. Губим се, мреме!
A бяхме и храбро, и доблестно племе...!
Бил българин Господ, ей-там, в небесата...
Но тук е България! Тук, на Земята!
И вярвам - дори на Съдбата напук -
до веки-веков ще пребъдеме тук,
защото у всеки, в Балкана роден -
безсмъртен е гордият, български ген!
И ден ще настъпи - светът ще се чуди
когато възкръстне и пак се пробуди
България - нашият, родният край -
цветущ и прекрасен, земя - като рай.
Светлозар Гечев |
