|
Една
звезда угасна в планината
90 години от рождението на Роза
Хершкович
- ремсистка, актриса, партизанка
Живодар Душков
Роза Хершкович е родена н
семейството на преселници от Румъния. В ранното си детство изпитва
влиянието на брат си Изидор, който я насочва към поезията на Христо
Ботев, Христо Смирненски, Александър Блок. В русенския партиен клуб тя
се изявява като възторжена декламаторка на техните стихове.
Нищетата отвежда Роза в София, където работи като шивачка. А в
свободното си време се включва в известния сред софийските работници
състав “Сините блузи”. Талантът й е оценен и... разтваря
вратите на професионалните театри.Първоначално постъпва в Пловдивския
общински театър, а след това - в столичните “Трибуна”,
“Народна сцена”, “Т 35”, “Реалистичен
театър”. Дори в спектакъла “Платон Кречет” на
Александър Корнейчук, реализиран от Николай О. Масалитинов в Народния
театър, тя играе на мястото на заболялата Ружа Делчева.
- След 1935 година се срещах няколко пъти с Роза
и брат й Изидор. Бяха участници в редица спектакли на софийски сцени. -
припомня си русенският артист Минчо Николов. - В края на 2940 г. тя
дойде в Русе. Включи се веднага в репетициите на пиесата “Платон
Кречет”, с която зарадвахме русенската публика... Малко е да се
каже, че игра блестящо!
Роза Хершкович се изявява и в следващите постановки - “Не те
познавам вече”, “Иван-Готован”,
“Любов-мечта”, “Балкански аристократ” и др. “Г-ца
Херщкович представи с голяма вещина ролята си” - отбелязва
вестник “Русенска поща” в броя си от 5 февруари 1941 г.
След 20 дни друга нейна роля отново получава ласкавата оценка на
критиката: “Единствена по-светла нотка в цялото това
еднообразие внесе г-ца Хершкович с играта си”...
Вън от сцената Роза Хершкович се включва в дейността на ремсовата
организация.
- Живееше около русенския колодрум. В квартирата
й често разговаряхме освен за проблемите на голямата политика, за
литература, поезия, театър... Върху нас, повечето чирачета и работници,
Роза имаше огромно влияние - каза ми Яков Яков.
За всеотдайността на Роза Хершкович при изпълнението но различни
партийни поръчения си спомнят Минчо и Цветана Николови, Анрико Хаимов,
Израел Майер.
През лятото на 1941 година Роза заминава в София, където чрез Христо
Русков - секретар на Окръжния комитет на РМС в Русе - се свързва с
ремсовата и партийната организация.
Цветана Николова се потапя в спомените си:
- Когато се срещнахме, направи ми впечатление, че
беше угнетена заради суровите мерки, които се прилагаха спрямо тях...
Не бих могла да уточня кога е било, но много добре помня жеста, с който
веднъж Роза откъсна шестоъгълната звезда и многозначително подчерта:
“Стига!”.
И... Роза Хершкович решава да се присъедини към партизанското движение.
Постъпва в Ихтиманския отряд “Георги Бенковски”, където
получава името “Лена”. А при сражението под средногорския
връх Висок приема бойното си кръщене. Военно-полицейските сили успяват
да разпръснат отряда. Група от 18 партизани, между които е и
“Лена”, разкъсва обръча и се присъединява към Пазарджишкия
отряд “Георги Бенковски”. Било 20 юли 1943 година.
Заради дръзкостта й ли или заради любимите стихове на Смирненски, но
пазарджишките георги-бенковци я наричат “Гавроша”. С тях тя
участва в боевете при връх Буная и в местността Ковска поляна.
- Обичаше да се шегува. Пееше, рецитираше
постоянно. Някои от стихотворенията бяха нейни - добави нов щрих
към биографията на Роза Хершкович Никола Згуров (“Бай
Васил”).
От всички, с които разговарях, единствено той можеше да ми обясни
причината за смъртта на Роза Хершкович. След сражението при Конска
поляна “Бай Васил” бил ранен, а “Гавроша” го
лекувала с различни народни лекове.
Дали силите са напуснали Роза? Дали есенните дъждове й подействали
подтискащо? Дали не издържала пред необходимостта да затаява дори дъх,
тъй като полицаи и жандармеристи претърсвали горите? Това ние никога
няма да узнаем... В един от есенните дни тя се отдалечила от другарите
си. С длани и с очи опипвала тъжните дървета - сбогувала се с тях. И...
сложила край на живота си.
Плющял дъжд - подобно на нестихващите аплодисменти на възторжена
публика. И не цветя, а жълти листа подхвърлял вятърът към мъртвата
актриса.
...Било есента на 1943 година.
|
