СОЛОВЬИ

“Соловьи, соловьи”, долетели през грохот,
но намерили цъфнала клонка в степта,
над окопите пели след тежкия поход
за забравена нежност, за скъпи места.

Вие пак долетяхте в тревожния етер,
песента ви прозвънва сега като зов:
“Хора будни, на тази прекрасна планета
запазете живота за мир и любов!”

Ако някога янките, влюбени в джаза,
бяха слушали вашия глас, соловьи,
не във бара опушен на някаква база,
а в окопа след боя подпрели глави...

Ако бяха, макар във съня си, видели
пепелищата, дето изгря песента,
ако бяха над братски могили се клели –
биха чули във вашия глас съвестта!