Девети май

Дора Медникарова

И всеки път на тази дата
мисля за онзи безимен войник,
който нощем заспива в окопа
над кратката записка,
скрита – не другаде...
на гимнастьорката в джоба
и тъкмо
до голямото му сърце.
... Когато утре в ранни зори
прогърмят за поредна атака
и се вдигнем
под зловещи звезди
от шрапнели, откоси
и тежък гръм,
за да изтръгнем мира
вълшебен и чист –
за всички, за всички:
“... считайте меня коммунистом!”

Мамо!
Само ти на света
ще живееш с моята тиха усмивка.
И дано разбереш
как и защо
аз изписвам сега:
“... считатайте меня
коммунистом!”
И когато, любима,
над главата ти звън прозвъни
и небето се срине
в огромни, безутешни сълзи
не плачи!
Аз ще бъда до теб
в светлината лъчиста
на всяка поредна заря.
С чиста вяра и съвест изписвам:
“... коммунистом
считайте меня!”
И вървят те в безкрайни редици,
тъй еднакви в гнева си
и в своята скръбна мъст.
Войници! Войници!
Не разпитва ги никой
от колко олово
гърдите им млади
горят ли... горят...
Само в ситно изписан лист
като живи,
но вече слезли в гроба
няколко думи
светят,
болят:
“Если завтра погибну,
коммунистом
считайте меня!”