СВОБОДА

Свобода! В петвековния глас на народа ни,
в песента му за оня чутовен Чавдар-
Хвърлил робската гега и станал войвода...
Свобода – не с молитви, не с дар пред олтар.

С колко кърви и пот я изкупиха първите,
с колко мъки, засади, зандани, куршум,
с колко тежки разлъки на живи и мъртви
по най-трудния път – нелегалния друм!

Тя дойде със изтръгнати нокти от пръстите,
със разкъсана плът, съхранила духа
до последния миг и безсмъртна възкръсна
като птицата Жар, надживяла страха.

И заплю тя със кървава храчка предателя
и възлезе победно с победния край,
не във рая, а тук, на земята – в сърцата ни,
листопадната есен превърнала в май.

Не угасвай, Девети, във ничия памет –
ден свободен – зора на едно рождество!
Със каквито и приказки днес да ни мамят,
най-безценно за нас бе това тържество!

Свободата е знаме, но не за да топли
Раменете, а там да израстват крила,
тя е будната съвест, която ни чопли
ако днес зад словата ни липсват дела.