ТАЗИ УЛИЧКА

Трополяха ботуши по малката уличка,
с дъх замрял зад пердета и порти кварталът
се услушваше плахо – “Какво се е случило?”
и проклинаше хайката пак завилняла.

Тези клетви бедняшки кому ли помагаха!
Бяха само отдушник на мъка огромна,
и се носеше шепот – “Дано е избягал,
комунист гонят, хора, не някой злосторник.

И мълвата нарастваше, ставаше позив,
и съчувствие жарко, надежда и сила...
Тази уличка с тънещи в прах коловози
бе израсла в съмишленик, в таен закрилник.

А сега е изчезнала – блокове нови,
магазини, асфалтът са я променили,
но тя диша във тези дълбоки основи,
както диша тревата над братски могили.