Тероризмът.
Логика, перспективи.

проф.Велко Вълканов

Мъжествена изглежда – на пръв поглед - позицията на управляващите у нас по повод исканията на терористите, задържали двамата наши граждани. Няма, казаха те, да преговаряме с терористите, няма да отстъпим пред тяхната заплаха. Позицията изглежда не само мъжествена, но и справедлива. Наистина до къде би могло да се стигна, ако започнем да отстъпваме пред заплахите на всеки възможен убиец. След първата стъпка назад ще последва втора, трета, докато накрая стигнем до пълната си капитулация пред тези хора на безогледността. Може следователно да се предполага, че принципът, върху който е изградена тази позиция, е единствено възможният.
Но един принцип доказва правилността си само когато издържи натиска на всички възможни обстоятелства. Силно се съмнявам, че това би могло да се каже и за обсъждания тук принцип.
Не е наистина особено трудно да се противопоставим на искането на терористите, когато техни заложници се оказват обикновени български граждани. Няма как, ще си кажем, борбата срещу тероризма изисква жертви. И даваме жертвите. Пита се обаче дали по същия начин бихме отговорили на исканията на терористите, ако за заложници бяха взети не чужди нам български граждани, а нашите собствени деца? Разговарял съм с хора, които твърдо настояват да има смъртно наказание. Питал съм ги дали те биха били за смъртното наказание, ако се окаже, че то ще трябва да бъде приложено и към собствените им деца. Повечето млъкваха, а малкото, които продължаваха да поддържат тезата си, бяха очевидно неискрени.
Въпросите продължават да идват.
Лесно изглежда да се жертва - в името на националните интереси! - животът на двама, трима души. Но ако терористите са поставили под заплаха живота не на двама, трима души, а на сто, двеста? Ако те са поставили под заплаха живота на хиляди пътници в завладян от тях влак или кораб? А каква трябва да бъде нашата реакция, ако терористите заявят, че ще взривят атомна бомба в милионен град, ако не се приемат определени техни искания? (Това са хипотези, които днес са напълно осъществими. Научно-техническата революция постави в ръцете на отделни групи и дори в ръцете на отделни лица огромни възможности за унищожаване и разрушаване.) Какво наистина ще трябва да правим в случаите, когато се наложи да избираме между своята тъй възхвалявана твърдост и хилядите, милионите жертви на евентуалния терористичен акт? Не мисля, че изборът ще бъде в полза на твърдостта.
Съществуват всички основания да се очаква ескалация на тероризма. Той непрекъснато ще разширява кръга на използваните средства, непрекъснато ще увеличава и броя на своите жертви. Може да се каже, че той ще нараства в същата степен, в която ще нараства и натискът срещу него. Логиката на тероризма изисква той да се възпроизвежда в нарастващо темпо. Днес той не постига целите си с терористичен акт, жертва на който са станали двама, трима, сто души. Доколкото не се е отказал от целите си (а той очевидно не би могъл да се откаже от тях, защото така ще обезсмисли цялата си досегашна дейност) тероризмът утре ще прибегне до нови и нови терористични актове, жертва на които ще бъдат вече хиляди, милиони.
Жизнено важно е – за цялото човечество! - тероризмът да бъде спрян. Но с използваните срещу него средства той не би могъл да бъде спрян. Използваните срещу терористите средства са същите тези средства, които самите терористи използват. Борбата срещу тях е борба за физическото им унищожаване. Но това е безнадеждна борба, доколкото терористите най-малко се страхуват за собствения си живот. Техният живот е толкова малко ценен, колкото и животът на техните жертви. Антитерористите ще унищожат десет терористи, а терористите ще унищожат хиляда невинни граждани. Антитерористите днес ще унищожат сто терористи, а терористите утре ще унищожат милион невинни граждани. Докога ще трябва да продължи тази унищожителна борба, която е при това очевидно неравностойна? Борбата е неравностойна, доколкото антитерористите и терористите се подчиняват на различни правила. Антитерористите не могат, общо взето, да си позволят да бъдат безогледни, терористите обаче могат. Тяхната борба е борба на отчаянието, а отчаянието не познава никакви правила.
Какъв е изводът?
Изводът е, че светът се нуждае от политика, която да не хвърля хората в отчаяние и по този начин да им оставя тероризма като единствено възможно средства за борба. Необходимо е ново отношение към натрупаните в световното общество социални противоречия, а не да си играем на мнима твърдост, която само увеличава – в глобален мащаб! – основанията на тероризма. Ето защо смятам, че има повече твърдост, повече морал и повече мъдрост в поведението на филипинското правителство, отколкото в поведението на нашето правителство.
Поведението на нашето правителство издава недостоен страх.
Спомням си думите на пруския крал Фридрих Велики, думите, че пруският войник трябва да се страхува повече от палката на своя капрал, отколкото от куршумите на неприятеля.
Такава е неприятната истина: нашето правителство се плаши повече от палката на САЩ, отколкото от куршумите на терористите. Има ли тук място за гордост от проявената твърдост!?

15 юли 2004 г.