Юбилейно 1981
“13 века България”

Дора Медникарова

Детето ми се спря при багера.
Ръмжащият гигант
не забеляза малкия човек.
Отхапваше на твърди залъци земята,
от силата му въздуха трепереше.
Под обедното слънце
честно се потеше,
залисан в надпревара
с бързащото време.

Какво ли в твоя свят, дете –
на мамини ръце, на мляко и на синьо,
разбужда гръмкият му глас?

Навярно пулсът на онази –
за теб все още непозната струна,
която строго ни отвежда
до стъпалата стръмни
на трудните ни делници.

Знам, моят път
ще се повтори в твоя,
тъй както утрините чисти
се здрачават
в уморените зеници на деня.
Но твоят хоризонт
ще бъде по-широк и ведър, сине,
от пламъците ярки
на моя оптимизъм пламнал!