ВЕНДЕТА

Под всеки гроб белеят прежни кости,
от “Зъб за зъб” сърцето ми кърви.
Земя, мъстта ти е била на гости
предълго! Все така ли ще върви?
Така ли, чужди и освирепели,
пръстта ти с братски кърви ще поим
и в пазвите на страсти без предели
безспир ще ровим, без да си простим?
Ще сваляме с омраза монументи,
забравяйки човешкия си лик,
превърнати отново в инструменти
на чужди интерес, на зъл език!
Ще бягаме от тебе носталгични
и съвестта съня ни ще яде,
за да угаснем мрачни и безлични,
захвърлени в света Бог знай къде.
Такъв е краят на една вендета
в смрачените, объркани души.

България ще прокълне бездетна
вендетата, която я руши.