ПРИ ГОЛЕМИТЕ И МАЛКИТЕ ХОРА
БЯХ ПРИ МИЛОШЕВИЧ, УЧАСТВАХ В ДЕМОНСТРАЦИЯТА
Проф. Велко Вълканов
Председател на Българския антифашистки съюз

На 27 юни бях при Милошевич в Хагския затвор, а на другия ден участвах в организираната в негова защита демонстрация в Хага...

Посещението

Пристигнах в Хага на 27 юни т.г. преди обяд. Разбрах, че искането ми да се срещна със задържания в Хагския затвор бивш президент на Югославия Слободан Милошевич е удовлетворено. В 14.30 ч заедно с Клаус Хартман, председател на немската секция на Международния комитет за защита на Сл. Милошевич, отидохме в затвора - една огромна, но невисока сграда от тъмни тухли. Получих пропуск № 77108 и малко преди 15 ч една хубава полицайка ни поведе по няколко дълги коридора, за да ни отведе до стаята, където трябваше да стане срещата и разговора ни. В 15 ч Слободан Милошевич бе при нас.Милошевич бе бодър и оживен. Изглеждаше видимо радостен, че се среща с нас. Предадох му нарочните поздрави на антифашистите от Монтана, поздравите и на Братислав Талев сина на знаменития наш писател Димитър Талев. Прие ги с бла-годарност. Разговаряхме по много въпроси, които вълнуваха и него, и нас. Говорехме на няколко езика: Милошевич - на сръбски и английски, Клаус Хартман – на немски и английски, аз - на немски, руски и български. Въпреки многоезичието успявахме да се разбираме много добре. Проявихме интерес най- напред, разбира се за здравето му. Бил добре, благодарение на лекарствата кръвното му налягане се поддържа в поносими граници. Спи сравнително спокойно. Но е изключително натоварен трябва сам да се защитава срещу цялата злонамерено настроена машина на натовското правосъдие. А материалите на съдебното следствие са огромни над 400 хиляди страници, хиляди дискети, касети и пр. Почти не му остава свободно време. Сутрин става в 7 ч, от 8 до 14 ч е в заседателната зала на Трибунала. После трябва да се готви за съдебното заседание на следващия ден. А какво прави, когато все пак му останат няколко минути свободно, условно казано, време. Разхожда се, чете.
- Какво четете?
- Сега чета Тургенев - “Бащи и деца”, “Пролетни води”, чета Теодор Драйзер, Голсуърти...
В стаята си има около 200 книги, радио и телевизия. Не му е интересна. Позволяват му да разговаря по телефона. За негова сметка, но телефонните му разговори се контролират (подслушват).
Дълбоко се вълнува за съдбата на семейството си. Властите в Белград са организирали истинска хайка срещу тях. От три години не е виждал сина си, а вече шест месеца не е виждал и жена си. Срещу тях са издигнати съвършено несъстоятелни обвинения. Властите знаят това достатъчно добре, но са предприели недостойната хайка, за да сломят волята му за борба. Няма да успеят, но болката все пак остава.

Процесът?

По негово мнение процесът върви повече от зле за неговите организатори. Той им нанася непрекъснато съкрушителни удари. (Вечерта на 27-и се видях с известния журналист от “Дойче веле” Жерминал Чивиков, който почти непрекъснато присъства на заседанията на трибунала. Той ми каза същото: обвинението търпи пълен провал с очевидните свидетели. Удивен е, че процесът изобщо продължава. Самият Чивиков подготвил пълнометражен документален филм, в който доказва цялата несъстоятелност на обвинението.)
- Досега в първото полувреме – каза ми Милошевич, - играта бе в тяхната половина на терена.Тук те бяха постоянно бити. Но след няколко месеца ще дойде моето полувреме, когато ще се играе в моята половина на игрището. (Милошевич има предвид времето, когато той вече ще има правото да призовава свидетелите и да представя своите доказателства). Тогава те ще има да видят какво ще им се случи.

Дълбоко убеден в своята
Победа

Администрацията на трибунала се опитва, доколкото е възможно, да прикрива пораженията на обвинението. Телевизионните предавания от съдебната зала по правило се прекратяват всеки път, когато обвинителната власт бива изобличена в лъжа.
Как иначе се отнасят към него? Коректно. Но не скри и отношението си към тях: ”Дребни хора” (small people).
После и други ми разказваха колко недостойно се държи председателят на съдебния състав Ричард Мей. Създавал всевъзможни пречки на Милошевич да упражни своето право на защита. В професионалните среди той и другите като него вече нямат никакъв престиж.
Не е безинтересно да се знае, че председателят на Трибунала – Клод Жорда, кандидатирал се за председател на създадения неотдавна Международен наказателен съд, е бил категорично отхвърлен. Едва успял, след много усилия, да бъде избран само за член на този съд.
Карла Дел Понте пък, осъзнала пълния си провал като главен прокурор на Трибунала, е поискала да бъде избрана за главен прокурор на същия този Международен наказателен съд. Също е отхвърлена. Както тя, така и Жорда в очите на професионалните юристи са дълбоко компроментирани. Никой не ги смята за достойни да упражняват една сериозна правосъдна функция.
Попитах събеседника си дали понякога, въпреки драматичната обстановка, в която се намира, няма чувството, че се забавлява с тези малки хора – неговите обвинители, тези, които го и съдят. Трябва, предполагам, да изпитвате особен вид нравствено удовлетворение, когато ги виждате да падат под Вашите удари. Да, има такива моменти, потвърди той, усмихвайки се.
Милошевич настоятелно иска съдебното производство да бъде спряно за известно време примерно за една година, за да може да укрепи своето здраве, както и да се подготви достатъчно добре за следващата фаза на процеса. През това време трябва, естествено, да бъде свободен. Няма никакво намерение да “бяга”. Той не би могъл да се откаже от предоставената му историческа възможност да изобличи ония, които водиха престъпна война срещу неговата страна, които водиха и продължават да водят престъпни войни и срещу другите народи.
Искане за прекъсване на процеса е направено и от Николай Рижков, председател на създадения при Руската Дума Комитет за Югославия.
Стана 17.45 ч. Определеното ни време за срещата свърши.
Разделихме се с този човек, чиято несломима воля издаваше пълната му увереност в победата над лъжата. Ние имаме същата увереност.

Демонстрацията

Демонстрацията бе организирана от Международния комитет за защита на Сл. Милошевич и Сръбския комитет “Слобода”, който има същата задача. За участие бяха призовани преди всичко сърбите, живеещи в Холандия и в други близки европейски страни. В 14 ч пред сградата на трибунала за бивша Югославия се събраха неколкостотин души сърби от Холандия, Германия, Франция, Англия. Пристигнаха и много други граждани от Италия, Канада, Ирландия, САЩ и др. Издигнати бяха интересни лозунги и плакати. Вниманието ми привлече плакатът, на който бе изобразен разрушен мост, а отдолу се четеше надпис: Понти ди Карла.
Тук няколко души трябваше да произнесат слова, в които да изразят своето отношение към Хагския трибунал и неговия подсъдим Милошевич.
Като съпредседател на Международния комитет за защита на Слободан Милошевич (другият съпредседател е Рамзи Кларк) имах честта да бъда първият оратор. В своето слово, което произнесох на немски, но което веднага бе превеждано на сръбски, отбелязах, че в Хагския трибунал съдят Слободан Милошевич не защото е извършил някакво престъпление, напротив, защото се е борил срещу престъпниците. Слободан Милошевич, казах, се бори не само за свободата и достойнството на своя народ, но и за свободата и достойнството на другите народи. Ето защо можем да смятаме, че в затвора недалеч от нас се намира не просто Слободан Милошевич, а самата свобода, самото човешко достойнство. Накрая отбелязах, че в Хагския трибунал са в тежко противоборство две сили: световната лъжа и световната истина. В тази борба, която нямаме право да загубим, ние сме на страната на световната истина.
След приключване на речите, ние, Кристофор Блек, известен адвокат от Канада, една сръбкиня от Германия, лекар и аз – бяхме приети от зам.-началника на канцеларията на Хагския трибунал г-н Кристиян Роде, на когото предадохме петиция с предявените от нас искания. Г-н Роде обеща още в първия работен ден да предаде петицията ни на Председателя на съда и на г-жа Карла Дел Понте. После всички поехме по пътя към затвора, където отново няколко души произнесоха речи.
Демонстрацията бе охранявана от полицаи, конна полиция, моторизирани полицаи. Бяха подчертано коректни.
Същата вечер се състоя заседание на Международния комитет за защита на Слободан Милошевич, на което обсъдихме необходимите следващи стъпки в борбата за нашата справедлива кауза.
Мога кажа – в Европа се разгръща много сериозно масово движение в защита на несправедливо обвинения бивш президент на Югославия. Все повече хора разбират, че защитавайки Милошевич, те защитават самите себе си срещу изключително опасните прояви на лъжеправосъдието.

30 юни 2003 г.