Български Антифашистки Съюз

Български Антифашистки Съюз

Областен и Общински Съвети - Русе

 

bas-os@bas-bg.org

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Борбата за прокуратурата

Проф.д-р Велко Вълканов

С известни съкръщения статията е публикувана на 27 декември 2004 г. във в-к "Труд". Публикуваме пълният текст на статията,предоставена ни от автора.

Напоследък от различни места се чуха достатъчно остри думи срещу прокуратурата. Наблюдаваме една все по-разпалваща се битка. Ще бъде обаче погрешно да се мисли, че борбата е срещу прокуратурата. Не, това е борба за прокуратура-та. Определени политически сили не скриват своето намерение да поставят прокуратурата под своя власт. Независимата прокуратура не съответства на техните несъмнено користни интереси. Предлагат се и съответни промени в Конституцията. Не за първи път, разбира се, Конституцията е призована да отговаря за провалите в държавните работи. Няма вече грях, за който тя, бедната, да не е виновна.

Строго взето, критиката е насочена не толкова срещу конституционно-правната уредба на прокуратурата, колкото срещу лицата, която я
оглавяват. Критиката е насочена в частност срещу действащия главен прокурор Никола Филчев. Но като не могат да отстранят неудобния вече Филчев, те насочват своето критично внимание към Конституцията – чрез промени в нея, те искат да постигнат и търсения кадрови ефект.

Предложение за промени в Конституцията направи един от видните “клиенти” на прокуратурата г-н Иван Костов. Той именно предложи прокуратурата да се изведе от системата на съдебната власт и да се придаде към системата на изпълнителната власт. Главният прокурор трябва да е министър на правосъдието или обратното - министърът на правосъдието да е и главен прокурор. С други думи, главният прокурор, доколкото ще е министър на право-съдието, ще бъде член на правителството. Следва уверението, че именно по този начин – когато главният прокурор е член на правител-ството, борбата срещу престъпността най-после ще се увенчае с възможно най-добрите резулта-ти. Това би могло да се нарече илюзии без граници. Но в направеното предложение няма илюзии, има корист.

Трябва да се отбележи, че от конституционно-правна гледна точка предлаганото решение не е невъзможно. В някои страни – САЩ, Полша, Япония и др., прокуратурата се намира в системата на изпълнителната власт.

При съществуващите у нас условия обаче би било опасна грешка да се ориентираме към едно такова решение, т.е. да изведем прокуратурата от системата на съдебната власт, за да я придадем към изпълнителната власт.

Бидейки член на правителството, главният прокурор ще изпълнява не волята на законите, а волята на правителството. Като имаме предвид какви са у нас правителствата, можем да си представим и какъв ще бъде главният прокурор. Къде днес е съсредоточена корупцията? Без съмнение преди всичко в правителството. За кой ли министър не се разбра, че е използвал своята власт, за да обогати себе си или своите “ближни”. Като започнете от главното действащо лице в аферата “Сапио”, та завършите до участниците в играта на карти в прословутата яхта на така наречения “Доктор” – все министри, достойни за изостреното внимание на прокуратурата. Но как, простете, ще е възможно да очаквате, че министърът-главен прокурор ще предприеме наказателно преследване срещу своите колеги? Достатъчен е един свъсен поглед на министър-председателя, за да се пресече всяко намерение за наказателно преследване на себеподобните. Очевидно е освен това, че институцията ще се лиши от всякаква стабилност. Бидейки министър, главният прокурор ще може по всяко време да бъде отстранен от длъжността си. Достатъчно е министър-председателят просто да поиска това. Нестабилността на главния прокурор ще се превърне в нестабилност на цялата прокуратура. Никой прокурор няма да бъде сигурен за мястото си.

Да обобщим: Ако днес конституционно независимият главен прокурор се въздържа, поради очевиден и не всякога лишен от основания страх, да предприеме наказателно преследване срещу уличени в престъпна дейност представители на изпълнителната власт, толкова
по-малко възможно е да се очаква един пряко зависим от изпълнителната власт главен прокурор да започне наказателно преследване срещу
който и да е представител на тази власт. Той ще бъде вече подчинен не само на собствения си страх, но и на чуждата воля. Собствена воля той
изобщо няма да може да прояви. Той ще бъде пряко оръдие на облечената във власт корупция. Довод в това отношение ни предлага
Министерството на вътрешните работи. То е, нали, част от системата на изпълнителната власт. Но с какви успехи би могло да се похвали МВР? Колко души от големия престъпен свят органите на МВР са заловили и предали на съдебната власт заедно обаче с всички необходими за осъждането им доказателства? Отговорът оставям на самото министерство.

Трябва заедно с това да се признае, че прокуратурата е изградена като една прекалено независима институция. Над нея, оказа се, няма
никаква власт. Ако всяка друга власт бива “възпирана” от една друга власт (Монтескьо!), прокуратурата е власт, невъзпирана от никоя друга власт. Това е обществено неоправдано. Наложително е прокуратурата, респ. главният прокурор да е отговорен пред някакъв друг орган и този друг орган трябва да е единстве-но и само Народното събрание. Всяка година главният прокурор следва да се отчита за дейността на прокуратурата пред Народното събрание. При определени предпоставки – когато например се установи, че главният прокурор изпълнява с груба небрежност своите функции, сам нарушава Конституцията и законите - Народното събрание трябва да може да го снеме предсрочно от длъжност, като това обаче трябва да става във всички случаи с квалифицирано мнозинство. Ако Народното събрание може да подведе под отговорност президента на републиката, защо то да не може да направи това и по отношение на главния прокурор?

Но искам да предупредя и срещу илюзиите, доколкото има такива. Каквито и рокади да се направят в системата на държавните органи,
съществени успехи в борбата срещу престъпността няма да се получат. Корените на престъпността са не в организацията на държавната власт, а в тъканта на самата обществено-икономическа система. В едно общество, в което парите са основният фактор, всичко може да се купи. И власт, и съвест.

19.ХІІ.2004 г.