Logo
Български Антифашистки Съюз
Областен и Общински Съвети - Русе
БАС лого
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Зетят на Сталин

ЮРИЙ АНДРЕЕВИЧ ЖДАНОВ – роден на 20.08.1919,в Твер. Завършил МГУ. Доктор на философските науки, професор. Дълго време работил в апарата на ЦК: зав. Отдел (1947-48) и сектор наука (1948-50) в Управлението пропаганда и агитация, зав.
Отдел наука и висши учебни заведения (1950-52), отдел по естествени и технически науки и висши учебни заведения (1952-53). През 1952-56 е бил също член на ЦК КПСС. През 1957-1988 ректор на Ростовския университет. Той е вторият мъж на СВЕТЛАНА АЛЛИЛУЕВА. Втората му жена е ТАИСИЯ СЕРГЕЕВНА (1929). Имат две деца.
Сега е член-кореспондент на Руската академия на науките, председател на Северо -Кавказкия научен център на висшите училища, доктор на химическите науки, професор, почетен доктор на Силезийския Университет, заслужил професор на Ростовския Държавен Университет.

В своята книга “Двайсет писма до приятеля” Светлана Аллилуева (след смъртта на Сталин дъщеря му взема фамилията на майка си) пише, че се омъжила за Жданов без особена любов. Преди това тя вече е имала неудачен брак, от който останал синът Йосиф. Живяла самотно – това искал баща й. А в дома на Жданови винаги имало много младежи
Оженили се през пролетта на 1949 година, след една година се родила дъщеря им Катя, а след две години се развели. Тогава тя била на 26, а той на 33. Отпреди им бил целият живот, който всеки живял по своему. Съдбата на Светлана Йосифовна се стекла като авантюристичен роман. В мемоарите си тя жалее своя баща, в края на живота си болен, самотен и нещастен човек, и осъжда кървавия диктатор. Юрий Андреевич не е променил възгледите си: Сталин продължава да му е кумир.

Ръката на дъщерята не е искал от “бащата на народите”

Почти преди половин век, веднага след смъртта на Сталин, от ЦК на КПСС Жданов изпратили в провинцията – В Ростовския областен комитет на партията.
- Не са останали много хора, които от близо са познавали Сталин. Не ви ли беше страх да му искате ръката на дъщеря му?
- А аз не съм я искал. Светлана просто каза на баща си, че се омъжва, това е всичко.
- Скоро аз видях В Интернет рекламна покана на почивния дом “Валдай”, “ на вилата на Сталин, където се е състояла сватбата на дъщеря му Светлана с Юрий Жданов”...
- Това е поредната лъжа. Аз съм бил в този почивен дом, но в много печални времена: там почина моят тежко болен баща. Ние със Светлана въобще нямахме никаква сватба, само семейна вечеря в кремълската квартира, където ние тогава още живеехме. Баща ми вече не беше сред живите, дойдоха най-близките: Василий (братът на Светлана), секретарят на ЦК Алексей Кузнецов с жена си.
По повод на нашия брак имаше много и всякакви клевети: ето, казваха, сродиха се две династии на партийни ръководители. Но, повтарям, баща ми по това време беше вече умрял. В действителност всичко беше и по-просто и по-сложно отколкото се пишеше.
- Но вие обичахте ли я?
- А как ! Иначе аз не бих се оженил за нея.
Запознахме се със Светлана още през 1943 година, когато баща ми преместиха от Нижни Новград в Москва. Сталин покани баща ми, майка ми и мене на вилата си в Зубалово (тогава всичко беше просто – нито огради, нито охрана). Възрастните се занимавах със своите работи, а аз гледам: бяга Василий, а до него някаква рижо момиченце. Това беше Светлана. Била е на осем години тогава.
После ние дълго не се виждахме и се срещнахме отново след войната. Аз я въведох в кръга на моите училищни приятели – ние бяхме забележителна компания.
Аз разбирах, че Светлана трябва да се откъсне от своя свят и я помъкнах вместо на сватбено пътешествие на поход с приятелите през Клухорския проход. Времето беше чудесно! Сега вече аз осъзнавам своята вина за нашата раздяла. Аз тогава не разбирах, че на нея й се искаше самоизява. Аз работех твърде много и я привлякох към техническата страна на своята работа: препиши от Хегел ето това, от Маркс – това и това. В сейфа ми са запазени листчета, написани от ръката й. Аз не усещах, че тя се стремеше към самостоятелно творчество.
- Но нали тя трябваше и да възпитава малките?
- Тя имаше бавачка, от тези грижи Светлана беше освободена.
- А Сталин как възприе вашия развод?
- Светлана по-късно ми разказа, че, научавайки за това, той й казал: “Е глупачка!”. Но ние запазихме нормални човешки отношения. След ХХ конгрес на партията, като изслушах доклада на Хрушчов, аз отидох не у дома, а при Светлана, да я предупредя, че утре започва срутване, а, възможно, и гонения.
Но не споделям жизнения й избор. Дъщерите не бива да пиша така за бащите си. Има определена граница, принципи, които не бива да се нарушават.

Третият й мъж е бил индус, а четвъртия – американец

- За книгата и дадоха половин милион долара хонорар, който, впрочем, не й донесе щастие. 600 хиляди да даде на благотворителен фонд, построил болница някъде в Индия (при това значителна част от парите заграби семейството на третия й мъж, индус, оглавяващо този фонд). А 500 хиляди отидоха за заплащане на дълговете на четвъртия й мъж, американец, от който тя роди още една дъщеря – на 43 години...
- Това бягство от Индия в Америка... Това не е лесно да се разбере, толкова повече, че на летището я чакаха децата й: Ося и Катя. На тях никой не им съобщил къде е майка им, защо не дошла. Какво се е случило с нея? Когато по- късно Светлана дойде в Съветския Съюз, срещнахме се с нея в Москва в същата компания на моите приятели, но децата й така и не й простиха.
- В книгите си Светлана се жалва от тяхната коравосърдечност, особено на Катя, която от Камчатка, където работи като геофизик, й изпратила едно единствено писмо: “Аз не ти прощавам, мамо...”. Вие не се ли опитвахте да повлияете на дъщеря си, да стане по-отстъпчива?
- Катя е с характер, на нея не можеш да повлияеш. Макар тя вече сама да е баба, тя има внучка, моя правнучка. Трета годинка подкара, скоро ми изпратиха снимка. Това,което стана със Светлана и децата, Катя и Ося (отношенията ми с тях са прекрасни), на мене цял живот ми е забито в сърцето.

И между Олга (по-малката дъщеря) и Светлана също настъпи разрив.
- А къде е тя сега?
- Не зная, беше в Англия, после в Италия.


Светлана с по-малката си дъщеря Олга.

На Сталин не му харесвал култа към личността му

- Действително, не е живот, а роман...
- Съдбите на всички сталински деца – чист Шекспир. Толкова са различни, но всички са трагични. Яков беше голям мъж (Василий и Светлана бяха повече рижи, а този – силен красавец-брюнет), както знаете, загина в плен. С Василий след смъртта на баща му се разправиха: 6 години прекара в затвора. Той беше размирен човек (по това той напомняше Светлана), но добър.
- Излиза, че децата не са наследили бащината с и жестокост?
- Не, нито един...
- Вашето семейство, според спомените на Светлана, Сталин обичал много. Независимо от това, че преди смъртта си баща ви Андрей Жданов бил в немилост. А на вас лично това не ви ли се отрази?
- Мене ме търпяха, докато Сталин беше жив. А после... Берия би унищожил всички, ако Хрушчов не беше го надвил. Той беше и националист, издигаше идеята за създаване на велика Грузия с граници до река Кубан. И частично той я осъществи: идеята с изселването на кавказците е дело на неговите ръце.А после той предаде териториите Балкария, Карачая и някои райони от Чечня и Ингушетия в състава на Грузия. Сега всичко това е забравено, но аз го помня.
- Излиза, че за всичко е виновен злодеят Берия? А самият Сталин – само в това, че му се е доверявал?
- Аз помня такъв епизод: ние с Йосиф Висарионович закусвахме на брега на езерото Риц. На Сталин му донесоха новият брой на “Правда” – от Москва ги доставяха със самолет. Той отвори вестника: “Какво пишат тук” “ Да живее вождът на народите на целия свят другарят Сталин” . И запокити вестника в храстите.
- Защо в такъв случай той не прекрати този култ?
- Вие цитирате майка ми. Тя винаги се удивляваше: защо той не забрани? Но Сталин на тези неща гледаше иронично. Той знаеше психологията на народа и неговите вековни традиции. На Сталин принадлежат думите: “Руската нация – царска нация”. От такива традиции не можеш да се отървеш, не биваше да се чупят бързо. Днешните ръководители също отчитат тази народопсихология. Макар сега, като че ли, никой не разбира, какво става – нито в страната, нито извън границите й.

Превод от : http://flb.ru/info/14419.html
Събеседник Анна Лебедева